Артишок е една от новите култури, към които се насочват екофермите в България. Истински бум обаче е регистриран в биологичното пчеларство. Броят на пчелните семейства в чисти зони е нараснал с 40% през 2013 г. спрямо предишната година, а произведеният биомед е 2718 тона, с 300 повече. Това стана ясно в Деня на биологичното земеделие, който се проведе в рамките на Международната селскостопанска изложба „Агра 2015“ в Международен панаир Пловдив.През последните пет години значително нарастват площите в системата на контрол и вече са 56 287 хектара, съобщи Нели Вълева, старши експерт в Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“ в Министерството на земеделието и храните. Интересът към биопроизводството личии от факта, че култивираните площи са се увеличили над четири пъти в периода 2009-2013 година. Броят на регистрираните производители, преработватели и търговци скача с 1000 през 2013 спрямо 2012 г. и достига 3123.
Най-предпочитани от земеделците са трайните насаждения, техническите и зърнено-житните култури, според анализ за състоянието на сектора. Намаляват площите с домати и краставици. Фермерите се преориентират към праз, артишок, лук, грах и култивирани гъби. Нараства интересът към орехи, лешници, бадеми, кестени, френско грозде и малини.
Отглеждането по биологичен начин на нетрадиционни за нашата страна култури, като артишок, маслини, киви, макар и в малки площи, показва, че производителите се стремят да отговорят на търсенето на пазара и да разнообразят видовете култури, се изтъква в анализа на министерството.
Екстремно се увеличават насажденията с еколозя. Над 1800 хектара са добавени през 2013 г. и са станали 3871. Това води до подема в биовинарството. Скоро 15-20% от българските изби ще имат сертификат за биопроизводители, сочи прогноза на Националната лозаро-винарска камара.
Предстои скок и в биологичното животновъдство. През 2013 г. се наблюдава изключително увеличение на площите с ливади и пасища в системата на контрол, твърдят от земеделското министерство. По негови данни те са 15 476 хектара, почти двойно повече в сравнение с предходната година. През новия програмен период вече ще бъде подпомагано и биологичното животновъдство, затова при него ще има значителен ръст, заяви Нели Вълева.
Български биопродукти бързо намират място на международния пазар. В Германия, скандинавските страни и Чехия се изнасят 8000 тона екозеленчуци годишно, или 90% от цялата продукция, а от миналата година фокусът е върху Балканите, показват данни на Сдружението за модерна търговия. Голяма част от нашия биомед се изнася на световния пазар, твърдят от земеделското министерство.
Интересът към екологично чистите храни и напитки става все по-силен и на вътрешния пазар. Тази тенденция пролича на специализираната изложба „БиоАгра 2015“ в Международен панаир Пловдив, която се проведе от 4 до 8 март.
