Недостигът на лекарства създава усещането, че държавата не се грижи достатъчно за болните си граждани. И това винаги налага усещането, че Министерството на здравеопазването (МЗ) трябва да сложи поредната регулаторна норма, която да защити българите. "Изчезна бързодействащият инсулин", алармираха миналата седмица пациентски организации.От асоциацията на частните аптеки пък заявиха, че "периодично изчезват над 100 лекарства, сред които медикаменти за астма и рак", пише "Стандарт". Сигналите веднага провокираха реакция на зам.-министъра на здравеопазването Бойко Пенков, който насочи стрелите към паралелния износ - от България изтичат лекарства към страни, където цената им е по-висока. "След като лекарствената агенция не може да следи паралелния износ на медикаменти, това създава рискове и заплахи от недостиг на някои от тях", заяви преди седмица Пенков и поиска държавата да може дори да забрани износа, ако се наложи. "Искаме да ни върнат отново правата. Когато ги наблюдаваме и видим, че има риск за достъпа на българи до качествено лечение, особено важно за неговото здраве и живот, да забраним износа", заяви Пенков. Правата, за които говори Пенков, са премахнати след решение на Конституционния съд от януари т. г., който отмени текстове от Закона за лекарствата, забраняващи паралелния износ чрез неясни и неизпълними критерии. Пенков иска да се въведе списък за наблюдение на всички медикаменти, които не са достатъчни или през годините са липсвали.
На пръв поглед звучи оправдано. От Изпълнителната агенция по лекарствата обаче заявиха, че от 2013-a досега не са постъпвали сигнали за липсата на петте вида бързодействащ инсулин, предлагани на нашия пазар. Няма оплаквания и от пациентски организации. На практика липса няма, показа проверка в няколко аптеки около "Орлов мост". Там, където нямаше инсулин, обещаха, че може да бъде доставен в рамките на 24 часа.
На практика държавата оправдава слабия контрол, като иска още списъци за наблюдение и регулаторни мерки, смятат експерти от фармацевтичния бранш. "Продажбите на т. нар. оригинални или патентовани медикаменти, които се използват като животоспасяващи и животоподдържащи, се планират стриктно. Никой производител или вносител няма да губи от продажбите на пазара у нас, като предизвиква липса", казват експертите. При нормалните продажби, според Закона за лекарствата, производителят или официалният вносител продава на търговец на едро, той след това на търговец на дребно (аптека), а аптеката има право да продава само на краен клиент, който получава медикамента срещу протокол или рецепта от лекаря. Тази рецепта или протокол пък е основание здравната каса да възстанови напълно или част от парите. Разбира се, има аптеки, които не спазват закона и продават предписаните лекарствата без рецепта на мними пациенти.
За легалните търговци проблемът идва от нелегални продажби извън страната. За целта се използва схема за препродажба на даден медикамент от аптека към търговец на едро. Той препродава на друг търговец на едро, който го изнася за страна с по-висока цена на това лекарство. По този начин печалбата скача в пъти, а високият марж в печалбата се дели между аптеката и търговеца на едро.
При една проверка обаче слабото място е, че аптеката не може да докаже основанието да се сдобие с тази стока от търговеца на едро, защото впоследствие не може да покаже протокол или рецепта от пациента. Но това може да се установи само при нарочна проверка в аптеката или при търговеца на едро, който ще разполага с лекарства, получени без фактура, т.е. без документ за произход. За да се преодолее и това препятствие, при незаконния износ се използват фалшиви рецепти от "услужливи" лекари и фалшиви протоколи, които се регистрират също от "услужливи" служители в районните здравни каси. По този начин се източват финанси и от Здравната каса, която реимбурсира рецепти, без на практика пациентът да е получил лекарството.
На подобен и подробен анализ трябва да се подложат и болничните аптеки, които също имат възможност да отклоняват лекарства към търговци на едро с цел незаконен износ, смятат експерти. "Големият проблем е, че чрез незаконната търговия с лекарства в системата влизат некачествени и фалшиви продукти от страни извън Европейския съюз", казват официални вносители на оригинални медикаменти.
Кои ни пази от незаконния износ, не е ясно. В ИАЛ няма нито един сигнал за незаконен износ на лекарствени продукти от аптеки и търговци на едро, заявиха от Агенцията вчера.
Как държавата може да се пребори с това? Основните начини са мащабни проверки на НАП и Агенцията по лекарствата. В момента НАП може да следи в реално време отчитането на всеки касов бон, но само като стойност на продажбата. Опцията да се види и какъв продукт се купува липсва. "Интересува ни дали всички продажби се отчитат и дали се плащат данъците. Проверяваме редовно фармацевтичния бранш. Не бихме казали, че са от най-ниско рисковите области", казват от НАП.
Данъчни и фармацевти се обединяват около идеята за система за единна номенклатура, която съществува в Европа. "Чрез този софтуер ще се следи не само паричните обороти, но и стоковия поток. Говори се за тази система от 7-8 г., но никой не поема инициативата да я внедри", казват данъчните. "По принцип е много просто. Няма квартална аптека, с персонал от 2-3 души, която да генерира оборот от над 100 000 лв. на месец.
Когато данъчните засекат чрез анализ нереално високи приходи, значи говорим за незаконни продажби на аптеки към търговци на едро", подкрепят ги фармацевтите. Според тях най-вероятно става дума за около 150 аптеки и около 20 търговеца на едро, които участват в подобни незаконни схеми.
Рецептата е известна - законът е за всички и държавата, когато иска, може да осигури спазването му и защитата на всичките си граждани. Според тях всяка друга намеса на държавата поставя производители и вносители в неконкурентна среда и дава преимущество на тези, които си плащат на политическите партии за неправомерно лобиране.
