Софтуерният бизнес е сред най-бързо развиващите се сектори у нас с ярко изявен експортен потенциал. Това стана ясно от последното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия, изготвен от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), съобщава „Стандарт“.Според оценките на компаниите от бранша, през 2014 г. приходите в сектора се увеличават с 15%, достигайки 1,373 млрд. лв. За сравнение, през 2013 г. този показател е бил 1,198 млрд. лв., отбелязвайки 11% ръст спрямо 2012 г. и 500% спрямо 2005 г. Над 60% от приходите на софтуерните компании са от износ на високотехнологични продукти и услуги. Традиционно се изнася най-много към САЩ, Канада и Западна Европа.
„Данните бяха донякъде изненадващи дори и за нас, не очаквахме, че сме пораснали чак толкова много. За последните години общите приходи на софтуерните компании достигат 3,6 млрд. лв. Ако се вземат 60-те основни отрасъла в България, то софтуерната индустрия е в Топ 25, като изпреварва някои бивши големи сектори“, каза Георги Захариев, член на Управителния съвет на БАСКОМ. Предимствата на българския софтуер пред този от Индия и Китай например са, че като качество продуктите и услугите ни превъзхождат китайските и индийските. Нашите специалисти също обикновено са по-квалифицирани, казват от БАСКОМ.
„Българският софтуерен пазар се развива с всяка изминала година. Специално в нашия сектор за продажба и внедряване на специализирани системи за управление на бизнеса (ERP/CRM) отчитаме множество промени във фирмите, които се занимават с този бизнес. Например някои компании от сектора бяха придобити от по-големи европейски компании с опит в продажбата и внедряването на ERP системи. От друга страна, местни фирми, занимаващи се с консултиране и подбор на доставчици на управленски системи, започват да навлизат на пазара на фирмите интегратори, което доведе до навлизането на нови брандове и засилване на конкуренцията“, казва Димитър Сарафов, мениджър продажби на „ФТС България“.
Работните места в софтуерната индустрия от близо 5000 през 2005 г., нараснаха до 17 000 през 2014 г., т.е. за 9 години са се разкрили 12 000 нови работни места. „Софтуерната индустрия е една от индустриите с най-висока добавена стойност“, обясни Захариев. В този бранш работят едни от най-квалифицираните и добре заплатени специалисти в страната ни.
Средното възнаграждение в сектора е четири пъти по-голямо от средното за страната. За 2014 г. средното брутно възнаграждение (бонуси + заплати) на месечна база е 3510 лв., което е ръст с 5% спрямо предходната година. През 2013 г. то е било 3330 лв., или с 10% повече от 2012 г. Софтуерният бизнес е най-големият технологичен работодател у нас по общ размер на изплатените възнаграждения, изпреварвайки телекомуникационния бранш и центровете по отдалечена поддръжка. ИТ специалистите са 80% от всички служители, заети в бранша, като 1/3 от тях са жени.
Над 90% от работните места са заети от младежи под 35-годишна възраст. Често в компаниите има недостиг на ИТ специалисти и почти постоянно има нови отворени позиции. За запълването на някоя от тях, например на софтуерни архитекти, софтуерни разработчици и ИТ консултанти, понякога на фирмите са необходими над десет седмици. От всички членове на БАСКОМ, участвали в анкетата, 40% очакват увеличение на приходите с около 25% през 2015 г., а 27% прогнозират ръст с 10%. Едва 16% не очакват промяна, а 11% смятат, че ръстът на приходите ще достигне 50%. Нещо, което прави силно впечатление, е изместването на фокуса на дейността на компаниите от извършване на ниско квалифицирана работа тип "кодиране" в първите години от развитие на сектора към участие във всички фази на съвременното производство на софтуер - анализ, дизайн, архитектура, имплементация, качествен контрол, поддръжка и развитие.
Софтуерният бизнес се развива интензивно, но капацитетът му в последните години е започнал значително да надвишава възможностите на образователната система у нас, каза Явор Джонев от БАСКОМ. Индустрията има нужда от прилагането на някои основни мерки, смятат членовете на Управителния съвет на асоциацията. Една от тях е опростяване на процедурата за издаване на т.нар. сини карти, което ще позволи привличането на квалифицирани специалисти от страни извън ЕС и ще доведе до намаляване на настоящия дефицит на кадри. От асоциацията настояват и за реформи в образователната система. Като предлагат 5 конкретни проекта за подобрение на образователната система.
