Искам да не умра сам, като куче. Искам когато дойде този момент, да ме открият веднага и да ме погребат с почести и както си му е редът. Заради това разлепих обявата. Това заяви пред БЛИЦ 92-годишният дядо Чоно Куков от Карлово.На "молбата си" той пише: „Търся семейство да ме погребе, когато дойде това време срещу възнаграждение по споразумение. Не искам да присъстват на погребението ми зет, внучка и дъщеря. Аз съм техен дарител, те са моите убийци”. Разлепените зелени стикери изправиха на нокти Карлово. Дядо Чоно Куков обмислял отдавна идеята. Той се стреснал и притеснил, когато наскоро негова позната му разказала, че възрастен мъж, който живее сам, починал и дни наред никой не го е намерил,а общината служебно го е изпратила в последния му път. Такава табела висяла дълго време в двора му, но зетят, съпруг на починалата му от рак дъщеря, я махнал и го нахокал. После сам отишъл в книжарница, издиктувал си текста, набрали му го и собственоръчно обиколил града, за да разлепи обявата.
Дядото е обиден и не желае на погребението му да присъстват зетят, бивш учител и внучката му. Те не се грижели за него, въпреки, че им преписал имотите си. Никакво съчувствие и грижи не проявявала и другата му дъщеря, която живее и работи в Гърция. В началото му пращала по някой лев, но после спряла, дори искала да го праща в старчески дом.
Това е обидно, това ли заслужих, ядосва се пенсионерът, който за възрастта си изглежда добре и е много жизнен. Не искам да ги видя зетя, внучката, дъщерята. Само с внука, който е на живата ми дъщеря, се имаме и се разбираме. Той живее в Пловдив, идва от време навреме, разказва дядото. Пенсията му като военен ветеран е малко над 300 лева. Не се оплаква от липса на пари. До миналата година отглеждал овошки и ги продавал на пазара, но вече му тежало.
Искам чрез вас да покажа на всички хора как след като дълго време се трудех, сам, защото жена ми почина преди 35 години, „благодарността” на моите неблагодарни роднини. Аз им дадох всичко, помагах им през целия си живот, а те ме зарязаха на старини сам. Притеснявам се да не умра, докато вечерям. Всяка вечер заспивам и се събуждам по някое време вкочанен от студ. Понякога падам, докато спя. Ако стане нещо, ако падна и издъхна, кой ще ме намери, кой ще ме погребе, притеснява се дядо Чоно. Той е решил да вземе превантивни мерки срещу евентуалната си кончина и заради това разлепил стряскащата обява в Карлово.
Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ
