В последния месец на 2019 година маслодайната роза дамасцена (Rosa Damascena), методите за обработката ѝ и съпътстващите занаяти бяха обявени за част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Признанието на тази култура, наложила се като български символ, със задоволство споделят и родните селекционери от Института по розата и етеричномаслените култури – Казанлък, който е в структурата на Селскостопанска академия. Събитието е благоприятно допълнение към това отпреди 5 години, с което Европейската комисия официално вписа продукта „Българско розово масло” като Защитено географско указание (ЗГУ) в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания.
„В Розовата долина се използва т.нар. популация номер 5, която е съчетание от тези сортове рози, които са дали добри показатели и наистина нашата роза дамасцена дава много добро качество на маслото, което както знаете, е уникално и е стандарт за света.”, обясни за bTV доц. Ганка Баева, директор на Института по розата и етеричномаслените култури, във връзка с обявяването на Роза дамасцена за част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
Независимо, че създават 4 високодобивни български сорта – Елейна, Янина, Свежен и Искра, селекционерите от Института в Казанлък постъпват като Коко Шанел, преди да създаде най-продавания парфюм в света – избират пробата под номер пет.
Стана ясно, че Международният институт по стандартизация в Женева е заложил параметрите на няколко вида масло от роза дамасцена – българско, турско, мароканско, но в практиката българското се наложило като най-качествено.
Гл. асистент д-р Ана Добрева от Института по розата и етеричномаслените култури обясни, че при анализа на маслото от последната реколта са нужни микроколичества, които се инжектират в апарат. По думите й „единственият начин, който засега е наложен, е газовата хроматография и ние в момента правим точно анализи по този метод на пробите, които са дестилирани и получени по време на кампанията”.
Над 35 хиляди декара у нас вече са засадени с рози. Предполага се, че през 2020 г. полетата им ще достигнат 60 хиляди декара. Един килограм розово масло се получава от около 3 тона цвят. Износната цена на крайния продукт е средно 7000 евро за килограм, в зависимост от това какъв е добивът. Българското розово масло е едно от най-скъпите и търсени на международния пазар парфюмни етерични масла. Течното българско злато намира приложение както в парфюмерията и козметиката, така и в хранителната индустрия.
