Запазване на работата на въглищните централи до 2030 г., постигане на 15 процента междусистемна свързаност в електроенергетиката, пълна либерализация на електроенергийния пазар до 2025 г. Това са част от целите, които са заложени в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата на България, който днес е бил представен пред депутатите от Комисията по енергетика и Комисията по околна среда и води в Народното събрание, съобщиха от Министерството на енергетиката.
В изработването на документа са участвали 11 министерства, а направените бележки от Европейската комисия са били отстранени с помощта на "Делойт" - компания, избрана от комисията за тази дейност, допълват от енергийното ведомство.
Планът разглежда перспективите и предизвикателствата пред развитието на вътрешния енергиен пазар, енергийната сигурност, енергийната ефективност, декарбонизацията и иновациите - петте основни стълба на европейския енергиен съюз.
Въглищата запазват доминиращ дял в енергийния микс до 2030 г., след което следва преходен период на плавно преминаване към по-голям дял на природен газ и биомаса.
"Настояваме и сме заложили в плана, че преходът трябва да бъде плавен и справедлив", е казала пред народните представители министърът на енергетиката Теменужка Петкова, цитирана от пресцентъра на МЕ.
Заложената цел за постигане на поне 15 процента междусистемна свързаност в енергетиката до 2030 г. ще съдейства за установяване на общ пазар на електроенергия в Общността. От страна на България този показател вече е надхвърлен, сочат данните на Електроенергийния системен оператор.
Пълната либерализация на електроенергийния пазар в страната трябва да бъде факт до 2025 г. Процесът ще бъде съпътстван с въвеждане на мерки за защита на уязвимите потребители. В областта на електроенергетиката националният план залага и на модернизация на мрежата, както и постепенно увеличаване на дела на ВЕИ, където е възможно, допълват от ведомството.
В Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата е заложена 27 на сто цел за енергията от ВЕИ в общия енергиен микс до 2030 г. Постигнатият в момента дял е 20.4 на сто. Надвишаването на поставената цел ще може да се търгува, стана ясно по време на представянето на документа. Това е допълнителен ресурс, който може да се инвестира в системата.
Развитието на газовите проекти в страната за постигане на диверсификация също е заложено в документа. Междусистемната връзка Гърция-България трябва да влезе в експлоатация през 2020 г, а връзката България-Сърбия - през 2022 г. България ще участва и като акционер в терминала за втечнен природен газ край Александруполис. В момента се водят преговори относно акционерния дял на това участие, пише в съобщението./dir.bg
