200 млн. лева само заради нанесени морални щети могат да спечелят пострадалите със замразени влогове, ако предявят искове, пише „168 часа”. Отделно от тези пари, те биха успели да си върнат всички пари в рамките на гарантираната сума плюс законовата лихва за забавянето. Достатъчно е да заведат дела и ще имат почти сигурен шанс за успех, категорични са юристи.Стартирането на наказателна процедура от Брюксел срещу България е ключовият момент, който преобърна ситуацията с вложителите и тяхната възможност да потърсят правата си.
Финансовото министерство явно наистина се е стреснало от този ход на ЕК и бързо започна да дава нови обещания и да мисли спешни законодателни промени. Месеци наред се повтаряше, че не могат да бъдат заведени дела за запорираните суми. Това обаче се оказва лъжа.
"Нарочно се спекулира с това, че вложителите няма какво да направят", заявява и певицата Луна Йорданова. В същото време собственици на големи суми, пострадали от кризата, като Вежди Рашидов заявяват, че са готови да започнат дела.
През тази седмица Върховният административен съд излезе със становище, че клиентите на КТБ нямат правен интерес да атакуват решенията на БНБ, въпреки че точно заради тях вече трети месец нямат достъп до парите си. Според експертите обаче изводът на висшите магистрати визира само частен случай и се отнася единствено до решението на народната банка за особен надзор.
Що се отнася до гарантирания размер на влоговете, лихвата и моралните вреди, нанесени на вложителите, изобщо не е така. "Нормалната практика е 20 дни след като една банка спре плащанията, да започнат да връщат парите на хората от Фонда за гарантиране на влоговете - коментира известният специалист по международни дела Михаил Екимджиев.
Според него минаха повече от три месеца, а БНБ отказва да вземе решение сумите да бъдат изплатени поне в защитените от закона размери.
„Така че след това тримесечно забавяне и стартирането на наказателна процедура от Брюксел съм категоричен, че могат да се водят дела за нарушаване на правото на ЕС - това е точно тази европейска директива, която гарантира влоговете до 100 000 евро", допълва юристът.
Негови колеги се обединяват около позицията, че могат да бъдат започнати дела и потърпевшите ще получат не само парите, които са имали, но и ще им бъдат изплатени значителни обезщетения.
В същото време обаче специалистите дават различни хипотези както по отношение на това срещу кого трябва да бъдат заведени претенциите, както и дали вложителите да се обединят в колективен иск, или всеки сам да започне съдебна битка.
"Процесите у нас ще са базирани на два прецедента на съда в Люксембург - делата "Коблер срещу Република Австрия" и "Франкович срещу Република Италия" - припомня Екимджиев. „На базата на тези случаи аз мога да кажа с голяма степен на увереност, че могат успешно да се водят подобен вид дела. По тях европейската правна инстанция приема, че всяка държава трябва да предоставя на гражданите си надежден механизъм за обезщетение от всички нейни институции. Това означава, че за разлика от българския закон, може да се търси отговорност както от парламента, така и от върховните съдилища и от БНБ като един административен надзираващ орган."
Всеки юрист препоръчва различна стратегия. Александър Кашъмов например смята, че на първо място е важно да се прецизира легитимният ответник, за да не се стигне до излишни разходи на ищците. Според специалиста най-вероятно това е именно фондът за гарантиране на влоговете. В същото време обаче други специалисти смятат, че колкото повече са адресатите на иска, толкова по-голям е шансът за успех.
"Нямам доверие на правосъдието ни и затова бих насочила иска срещу всички институции алтернативно. В противен случай съдът ще каже защо срещу този, а не срещу някой друг. Това е начин за измъкване. Бих адресирала жалбата срещу БНБ, фонда и Министерството на финансите, което представлява държавата - само юридическите лица. Така този иск ще има резон", съветва адвокат Веска Волева.
Другият важен въпрос, който стои пред ужилените вложители, е дали да се обединят в колективен иск, или всеки индивидуално да съди институциите. По тази тема също няма еднозначен отговор.
"Към съда могат да се обърнат гражданите с гарантирани влогове до 100 000 евро. За моралните щети по-скоро бих препоръчал колективен иск, тъй като според мен той би имал по-голяма сила и тежест. Всичко, което се случва у нас, вече е станало на други места - така беше и в Кипър, и в Гърция. Не е нещо ново за Европейския съюз. Случилото се в тези страни може да ни бъде сигурен ориентир какво ще последва в България", казва адвокат Ивайло Дерменджиев.
