Банките масово затварят обществените си трезори след зачестилите обири през последните години, предаде "Стандарт", позовавайки се на една от големите ни кредитни институции.Така например Обединена българска банка е оставила само един суперзащитен обществен трезор в София, където стените на помещенията са дебели над 4 метра, Банка ДСК има едва три. Най-сигурният трезор си остава този в БНБ, който се намира в подземията на институцията, но там няма нито една свободна касета, независимо от размера. Вратата на трезора на БНБ е направена от много здрав метал, дебела е 1,20 метра и тежи 10 тона. Освен заради сигурността, интересът към трезора на БНБ е предизвикан и от разумната цена. Тя е по-ниска дори от цената в някои банки, сочи сравнение, направено от "Стандарт".
С течение на времето обаче и в Централната банка пазарът си е казал думата. За десет години (от 2004 до 2014 г.) едногодишният наем за най-малката касета е скочил от 60 на 163 лв., а за най-голямата - от 210 на 571 лв. Това, което могат да направят желаещите да се сдобият със собствен сейф в БНБ, е да подадат заявление и да се приготвят да чакат най-малко три години да се освободи някой. Това обаче се случва изключително рядко, твърдят служители на БНБ.
Бумът на кражби от специално защитените пространства на банките е през 2004-2005 г. След няколко опита да ограбят касовите салони, които завършват с твърде постни резултати от неколкостотин до 2-3 хил. лв., крадците се насочват към трезорите. Там урожаят е доста по-богат, дори се смята, че ударите са в пъти по-големи от обявените суми. Първите зрелищни обири са на трезорите на клона на банка "Биохим" в Южния парк и на поделението на ОББ в Ботевград. Според медиите е ставало въпрос за няколко милиона.
Говори се, че в повечето случаи обирите стават заради определени клиенти, за които се знае, че държат десетки милиони евро в банкови сейфове. Това са обикновено хора от сенчестия бизнес, които не могат да докажат големите си доходи и затова не държат парите си в банкови сметки. Апашите следят техните разходки до трезора и когато сметнат, че сумата в касетата вече си струва усилията, атакуват, разказват криминалисти. Именно по този сценарий е извършен обирът на частния трезор в края на 2009 г., а изгорелият с около 3,5 млн. евро бизнесмен изобщо не ги е обявил, добавят те. Този и подобни случаи обаче карат банковите шефове или да вземат драстични мерки за охрана и обезопасяване на помещенията, където са сейфовете, или да ги затворят. Затова в банките остават все по-малко, но далеч по-сигурни обществени трезори.
