Тузари, закъсали със закона, се оправдават, че са припечелили сериозни суми от надбягвания с охлюви. Куриозният случай се разиграл в един от офисите на Националната агенция по приходите, пише в. "Монитор".Пред данъчните се явил бизнесмен, който бил ревизиран. Той обаче не можел да докаже доста сериозна разлика между доходи и разходи, които били засечени от служителите на агенцията. Като оправдание за сумите без произход богаташът заявил, че си е докарал няколкостотин хиляди лева от надбягвания с най-различни животинки, сред които и охлюви. Залозите се събирали онлайн от няколко английски сайта. В тях всеки може да избере насекомо или охлюв, който според него ще спечели.
Като доказателство бизнесменът дори донесъл снимки на сайтовете, в които са описани правилата на залаганията. Според тях всяка гадинка трябва да измине разстояние между 13 или 14 инча на малка кръгла писта. Досега рекордът за най-бърз охлюв в света се държи от британския Арчи, който е изминал това разстояние за около 2 минути. Останалите охлюви обаче се нуждаят от двойно повече време за обиколка на пистата.
Въпреки тези обяснения на проверявания обаче от НАП не приели твърденията му за истина. Ревизорите направили проверка, която показала, че залаганията в такива сайтове се извършват чрез поименна кредитна карта, от която организаторът на гонките си тегли залога на всеки участник. Ако избраният охлюв или насекомо спечели състезанието, парите се изплащат отново по същата кредитна карта. Изключения от това правило нямало и затова ревизорите накарали бизнесменът да покаже в коя сметка е получил сумата от 220 000 лева. Тузарът обаче не успял да изпълни изискването и така данъчните обложили сумата като недоказан доход.
Номерът с печалбите от хазартни игри не е от вчера, разказват разследващи от НАП, прокуратурата и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Преди няколко години модна практика било богаташи да изкупуват печеливши фишове от тотото или други хазартни игри у нас. Наскоро обаче е въведено правилото суми над 200 лева да се изплащат само по банков път, а не в тотопункта. Така практиката била секната.
Хитрец от Дунавски град обаче се сетил да изкупува печеливши талони, на които предстои да бъде платена сумата. Така се опитал да осветли над 30 000 лева. Данъчните, които го ревизирали, обаче поискали справка от тотото колко пари е заложил междувременно, докато удари големите печалби. С тези пари била намалена и сумата, която той е твърдял, че е получил.
Данъчните още си спомнят твърденията на разследван нашенец, който твърдял, че живее много над стандарта си заради открито гърне със злато в дувара на дядовата си къща. Човекът много бил закъсал с парите и затова го дал на първата заложна къща, която го претопила. Подобни митове често са ползвани от необяснимо богатите българи, обясниха разследващите. Те обаче държат при подобна история да видят доказателство, че е истинска. В горния случай проверяващите поискали справка от заложната къща, в която се водят дневници на залозите и се описва какво са направили с тях. Освен това „късметлията” рискувал да бъде глобен, защото по закон е длъжен да декларира подобна находка както пред данъчните, така и пред други държавни институции. Когато разбрал, че може да бъде разследван за иманярство от прокуратурата, ревизираният се отказал от твърденията си и си платил данъците.
Друг пък се опитал да обясни, че намерил суперскъпа картина на тавана на бащината къща. Платното изнесъл зад граница и там аукционна къща го продала за близо 250 000 паунда. Разследващите обаче направили запитване до митниците дали подобно произведение на изкуството е декларирано на границата и как е изнесено от нас. Освен това от аукционната къща също отговорили, че никога не са продавали подобно платно.
Практиката богати бизнесмени да записват имането си на името на свои роднини, вече е позамряла. Това разказаха от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Причина за прекъсването на тази практика е промяната в закона, която позволява на служителите на КОНПИ да разследват, запорират и дори да поискат конфискация на имущество, записано на името на свързани с проверявания лица. Така например съпругите на известните дупнишки бизнесмени Братя Галеви и свързани с тях фирми се оказаха със запорирано имущество. Наскоро комисията пък спечели дело и за отнемане на наследството на жената и децата на починал бандит.
Данъчни и прокуратура разследват и доходи, които разследваните лица твърдят, че са получили от работа зад граница. Често се случвало бизнесмени да носят документи, в които пише, че са се трудили в чужбина и са получавали доход в другата страна. За да признаят подобни суми обаче, разследващите искат да се докаже по какъв начин тези пари са влезли у нас. Много често хората не успяват да покажат документи за банкови преводи и твърдят, че парите са вкарани в страната през приятели или роднини. Най-често проверяваните обясняват, че парите са им пратени от близките им по автобуса. По закон обаче от чужбина, без да се декларират, у нас могат да се внасят до 5000 лева.
Най-честата практика за осветляване на доходи е богати приятели да дават пари на заем на своите авери. Пред разследващите бизнесмен декларирал, че 239 приятели са му дали заеми общо за 7-цифрена сума. Богаташ с огромна къща, мерцедес и вила доказвал, че си ги е построил покрай доходите от един декар картофи. „Заемите от приятели вече не минават, защото се декларират”, обясняват от НАП. Заради масовите оправдания на добрия живот с много добри приятели от 2010 г. управляващите въведоха деклариране на заемите от частни лица над 10 000 лв. Въпреки това все още има лица, които при проверка заявят, че не са знаели, че е трябвало да уведомят държавата за получените назаем пари.
Между 50 000 и 800 000 лева декларират, че са получили от сватби проверявани богаташи. Наскоро проверяван от комисията за отнемане на престъпно имущество заявил, че си е докарал 60 000 лева от подаръци, получени на сватбеното му тържество, разказа шефът на комисията Пламен Георгиев. Той обясни, че този доход дори е бил приет от разследващите, тъй като те извършили проверка на дарителите на бизнесмена и се оказало, че доходите им са достатъчни, за да отделят подобна сума.
Не така стоят нещата с друг проверяван от данъчните, който се опитал да заяви, че е получил близо 800 000 лева от роднини и приятели на венчавката си. След извършени ревизии се оказало, че подобни суми не са декларирани от неговите близки. Разследващите обясняват обаче, че през последните години има бум на твърдения за спечелени пари от сватби, кръщенета и рождени дни, включително и на малки деца.
Софтуер засича кога някой прави твърде сериозни харчове и докладва на данъчните. Информация за скъпите покупки служителите на НАП може да получат от дневниците за покупките и продажбите. Тези отчети се подават всеки месец подават в приходната агенция от регистрираните по ДДС търговци. Данъчните описват в дневниците всяка сделка. В регистрите се случва да се подаде и информация за името и ЕГН-то на купувача при даване на гаранция или фактура от страна на търговеца. Всеки месец НАП получава около 30 млн. записа за реализирани продажби, но информацията е дигитална и по ЕГН на проверявания богаташ лесно може да се види дали е харчил например над 30 хил. или над 50 хил. лв. за скъпи покупки.
След връзването на касовите апарати с НАП данъчните лесно може да получават и справки за продажбите на дадени търговци за суми над определен праг. Така може да се провери например кои търговци на бижута са продали накити за над 30 000 лв. Но най-често информацията за продажбите се проверява в хода на ревизии на хора с коли и имущество, които не отговарят на официалните им доходи.
От приходната агенция обясниха, че по този начин компютърната система често засича случаи, в които месечните вноски по лизинг и ипотечен кредит например са на стойност в пъти по-висока от официалния доход на съпрузите в едно домакинство. Тогава следват т.нар. ревизии при особени случаи.
При тези ревизии не се изследват документи и счетоводни книжа, както при обикновената ревизия, а се работи на базата на определена от данъчния орган основа. Това означава, че ако данъчните са назначили експертиза на колата или къщата, която доказва цена от 500 000 лева, а собственикът е декларирал в пъти по-ниски приходи, разликата между цената и доходите му се облага според законодателството.
