Малините се оказват новите "златни мини" на север от Балкана. От бранша се хвалят, че отрасълът им бързо набира скорост, пише в. "Стандарт".Преди 25 г. малинопроизводството е имало сериозни традиции у нас, но изтощителният преход съсипва и него. Сега отново се възражда. В момента у нас се отглеждат 13 500 дка малинови насаждения. Масивите са концентрирани в общините Лозница, Попово, както и в района на Централен Балкан край Ловеч, Априлци и Троян. България днес произвежда 8000 тона годишно от деликатесната стока, като 80% от нея отиват за износ в Германия, Холандия, Великобритания.
"Не искаме децата ни да ходят на бригади в Англия, за да берат ягоди. Такава работа има и в малиновите градини тук, в България. И могат да се изкарват добри пари". Това разправя Айше Мозлум, докато мята палачинки на сергия в центъра на Лозница. На първия фест на малината две дузини жени се въртят на площада в лудогорското градче. Донесли са домашни сладка от ароматните плодове, за да нагостят с тях гостите на празника. И палачинките, и кофичките с прясно набрани малини и ягоди се раздават безплатно на публиката.
Кулинарките се надпреварват да се хвалят със сладката и конфитюрите си. Импровизирано жури отсъжда, че най-добри са малиновите бурканчета на Халиме Феим, а в майсторлъка на ягодовите сладка ненадмината остава Галя Куртулева. Навсякъде дъхти на малини. Дори сладоледаджиите този ден продават айскрим, обагрен единствено в розово. Чрез импровизираната кухня на мегдана домакините изразяват надеждите си, че развитието на новия вид поминък ще прогони беднотията от тези иначе плодородни земи и ще върне близките им, заминали на гурбет обратно у дома.
"Решихме да организираме фестивал, за да се чуе и разбере, че производителите на ягоди и малини у нас ставаме все повече и повече", обяснява Божидар Петков, изп. директор на Асоциацията на малинопроизводителите в България, който е сред домакините на феста. Той разказва, че допреди 10 г. в Лозница не е имало нито един малинов храст, а ягоди местните хора гледали само в личните си дворове. Сега на полето наоколо зреят 1500 дка, засадени с ароматните плодове.
В разгара на сезона всяка сутрин в Лозница се събират 500 берачи от 7 околни села и тръгват на работа в малиновите градини. Повечето от тях са жени, които изкарват на ден по 30-40 лева. Сръчни и бързи в ръцете, те удрят в земята мъжете си, които заради кризата в строителството вече не могат да се похвалят с такива надници. "Излизаме да берем рано сутринта, докато още е роса. Тогава щайгите се пълнят лесно и малините са много хубави", обясняват най-личните берачки.
Кметът на Лозница Айхан Хъшъмов, чиято фамилия също отглежда малини и ягоди, е убеден, че малинопроизводството е подействало като панацея на местните хора. Сезонно заетите са стотици, в хладилната база в града, където се консервират плодовете, има 40 постоянни работни места. Това внася сигурност, осигурява доходи. Фермерите, които имат градини, печелят, завърта се цял цикъл на производство, преработка и търговия с продукти, които са скъпи на европейския пазар, коментира кметът.
Хашъмов счита, че отрасълът тепърва ще се развива. Колегата му Петков обаче контрира, че в момента спънка пред експанзията се явява не нещо друго, а лимитираната работна ръка. Думите му, изречени в селище, в което безработицата е сред най-високите в страната, звучат като абсурд, а констатацията кара министъра на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов, който е гост на фестивала, въпросително да сбърчи вежди. Но шефът на асоциацията на малинарите е категоричен. Липсата на закон, който да позволява гъвкави форми за заетост, спира хората да берат малини. Работата е сезонна, който иде на нивата с договор, губи обезщетението си за безработица. Но фермерите плащат на ден, когато вали, надници няма. Мнозина се страхуват от несигурността и отказват да рискуват. Защото парите от малините са доста, но само временни. И така въпреки стотиците безработни работната ръка не достига.
Адемов тежко въздъхва и търпеливо обяснява, че генезисът на този проблем му е повече от ясен. Напомня обаче, че България е подписала редица международни конвенции, които задължават страната ни да спазва правила, гарантиращи осигуреност на хората, заети с наемен труд. А берачите най-често получават пари на ръка, от които в осигурителната система не влиза нищо. Двете спорещи страни се смълчават, а областният управител на Разград Стоян Ненчев съобщава, че при последната си визита в Букурещ на пазара в румънската столица е опитал пресни малини, брани в Лозница. И пита защо хората, които се трудят на полето, трябва да се крият като мишки из гората, когато към нивите се зададат на проверка трудовите инспектори. Представителите на властта и бизнеса влизат за кратко в обичайния спор, решение от който и този път не произтича. А за белокосите жители на Лозница, изпратили децата си на гурбет и берат малини, ягоди и боровинки, остават както страховете, така и надеждите, че за най-скъпите им ще има път назад и бъдеще в България.
