Спрямо цялата ни банкова система проблемът с КТБ е сравнително малък - от гледна точка на активи и на капитал и той може да се реши без никакви външни намеси. Това твърди Симеон Дянков в интервю пред изданието на българите в Австрия БГ ГЛАС.Дянков беше във Виена, за да представи книгата си Inside the Euro Crisis. An Eyewitness Account ("Кризата на Еврото. Поглед отвътре").
Представянето в австрийската столица съвпадна по време с избирането на бившия финансов министър за член на Надзорния съвет на руската държавна банка "Внешторгбанк" (ВТБ) която държи 30% от акциите на поставената под особен надзор "Корпоративна търговска банка" (КТБ).
Дянков сподели пред БГ Глас мнението си както за ситуацията в банковия сектор, така и за политическата и икономическа ситуация в страната.
Ето и цялото интервю:
Какво знаете намеренията на ВТБ за подкрепа на КТБ и как оценявате ситуацията в банковия сектор в България?
Всъщност знам сравнително малко за това, първо, защото решението да се влезе или да не се влезе в определен борд на публична компания като ВТБ, която е на Лондонската борса, се взима доста месеци преди това, така че наистина е съвпадение, макар че малко хора в България ще повярват на това.
Още година преди приемането ми беше ясно кога ще е следващото акционерно събрание на банката и просто се получи така, че в България според мен вървяха доста странни и ненужни процеси спрямо КТБ.
Моята роля в борда на ВТБ е на независим член. От единадесетте члена четирима сме такива, което означава, че ние нямаме изпълнителни функции. Участваме в различни комитети, но от нас не зависи изпълнителната политика на банката. По-конкретно аз съм в комитета за човешки ресурси и определянето на бонусите на мениджмънта на банката. Така че съм много далеч от ресурса, който отговаря за международните проекти, далеч от ресурса, който отговаря за "ВТБ-Капитал", който всъщност е активен в България и нямам информация по въпроса за инвестициите.
Българската банкова система вече дълги години е управлявана много добре и има доста резерви - както в БНБ, така и във Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Моето мнение, без да съм страна и да познавам напълно сегашното състояние, е, че нашата банкова система без никаква помощ от Русия, Катар, или от други страни, може да се справи с проблема с КТБ.
Има достатъчно ресурс и по-важното - достатъчно добре подготвени експерти в БНБ, които вече 20 години работят в тази област. Решението ще бъде изцяло вътрешно и без външни инвеститори. Честно казано и не мисля, че външни инвеститори на този етап могат да помогнат особено и ще бъдат толкова заинтересувани, защото те първо ще искат да видят какво е състоянието на този портфейл. За мен бъдещето е това, а и БНБ изглежда върви към това решение - със собствени средства и знания да решат проблема.
Спрямо цялата ни банкова система това е сравнително малък проблем - от гледна точка на активи и на капитал и той може да се реши без никакви външни намеси.
Говорите като политик или като експерт?
Сега говоря като експерт, защото вече мога да си го позволя. Смятам, че е много добре за цялата банкова система и за реномето на БНБ и финансовото министерство, който и да е министър в момента, да се покаже, че този проблем може да се реши вътрешно.
След като КТБ беше поставена под особен надзор и медиите и хората започнаха да правят аналогии със ситуацията през 1996 г., когато банковата ни система рухна. Причините са, че и тогава и сега управлява БСП, и че и в двата случая политиците ни убеждаваха, че всичко е наред. Могат ли наистина да се правят такива аналогии?
Не мисля. Всеки политик така или иначе трябва да казва, че положението е стабилно. Ако си в политиката, независимо дали министър или депутат, ти трябва да казваш, че всичко е наред. В противен случай би могъл да всееш паника, която внезапно да влоши нещата.
От тази гледна точка аз по-скоро не разбирам тези, които около кризата с КТБ започнаха да коментират, че БНБ и политиците е трябвало да реагират по друг начин. Това са моменти, в които всички политици - бивши, настоящи и бъдещи, трябва да мълчат и да оставят на националната банка да се справи с положението и чак след като реши кризата да каже какво е било действителното положение. Разчитаме тогава на банката да е честна и нямам съмнение, че БНБ ще го направи. Нека политиците да оставят експертите да си свършат работата и да не правят излишни коментари, без да дават допълнителна информация, защото те реално я нямат тази информация.
Как ще коментирате ситуацията в България в последната една година, особено в светлината на факта, че миналата седмица МВФ за първи път от много време насам намали кредитния ни рейтинг?
Нестабилна ситуация, провокирана от това, че политическата конюнктура е нестабилна. И когато политическата конюнктура може много лесно да се промени, тогава е много трудно на който и да е експерт, политик или министър да води последователна политика. Те не знаят колко дълга трябва да е тази политика и дали да правят дългосрочни планове или да мислят най-много за след месец-два.
Тази политическа нестабилност беше забравена в България за дълъг период от време. Страната дълги години беше стабилна. 4-5 правителства си изкарваха мандата или в нашия случай почти. И внезапно сме в ситуация, в която политическата система създава нестабилност в икономиката и банковата система. За съжаление сме във време на политическа нестабилност, която изглежда ще продължи и в бъдещето.
При представянето на книгата казахте в отговор на мой въпрос, че сегашното правителство е нанесло "много поражения" на България.
Колко големи са всъщност тези поражения и колко време ще отнеме на едно следващо правителство да ги поправи?
Едно правителство не може да ги поправи, според мен. Едно правителство ще трябва да се жертва и следващото правителство евентуално, което сигурно няма да е същото, за съжаление на тези политици, вече може би ще има тази по-благоприятна среда, да изправи страната на крака.
Искате да кажете, че един мандат няма да е достатъчен, за да се оправят пораженията, нанесени за една година?
Проблемът не е в само тази една година и дори не бих казал, че са конкретни действия на това правителство - донякъде не съм и запознат точно какво се случва министерство по министерство. Въпросът е, че и България, и Европа минаха през 4-5 много трудни години, това което е описано и в книгата, на евро икономическа криза, финансова криза, и където имаше някакъв ресурс в публичния и финансовия сектор - той беше изчерпан.
Не може няколко години да си в криза и да си взимаш от спестяванията и бъдещия растеж просто за да преживееш. След такъв дълъг период на криза ти очакваш да имаш период на висок растеж, което всъщност стана в Естония, Латвия, Литва, Словакия, сега в съседна Румъния, която расте с 3-4% през тази година, стана и в Унгария с всичките им специфики.
И всъщност се оказа така, че в България, след 5 много тежки години на финансова криза, където според мен ние сравнително добре удържахме стабилността, дойде времето да тръгнем към растеж и развитие, и тази година, в която другите тръгват нагоре на нас ни е политически нестабилна. Тази разлика прави нещата особено трудни, най-вече при липса на реформи или при спрени такива.
Давам пример с пенсионната реформа. Ние две години се борихме да въведем сравнително минимална пенсионна реформа. Това не беше нещо революционно, не беше нещо особено оригинално. Просто нещо, което другите го бяха правили и на нас ни се наложи, за съжаление, пак да го направим. Пробвахме през 2010 г. - не успяхме, през 2011 г. успяхме.
Много трудна политически реформа. И премиерът Борисов загуби много от това, и аз също, както и цялото правителство и парламент тогава. Защо трябваше тази реформа да се замрази? Беше ясно, че тя е необходима. Че ако я няма, дисбалансът в държавния бюджет се увеличава с 200 млн.лв., защото повече от 50% от средствата за пенсии идват от държавния бюджет. Това си е директен дефицит. Замразяването на реформата е чист популизъм, който не е и ефективен, защото е ясно, че тази реформа ще трябва да продължи. Хората всъщност въобще не са глупави и съзнават, че това не е решение, това е просто забавяне на неособена популярна, но иначе нужна мярка. Но когато я забавиш внезапно, се появява сравнително голяма дупка в бюджета.
Ако тази дупка се появи след няколко години на сравнително добър растеж, може би можеш да я покриеш. Но като се появи след 5 години, през които всичките коментари са били: "Вие затягахте, затягахте колана - е, вече няма накъде", и като имаш внезапно няколко милиарда лева дефицит, откъде да ги вземеш тези пари?
От заеми...
Заемите са до едно време, защото в един момент спират и да ти ги дават. Кой ще ти даде заем, ако не знае дали ще можеш да го върнеш?
А как виждате от тук нататък България политически и икономически?
Страната има сравнително добра база за икономическо развитие. Ние имаме добро селско стопанство, добър туризъм. Имаме все пак и някои сектори в производството като химическа промишленост и текстил, които са сравнително добри и конкурентноспособни.
Имаме голям проблем в сектор енергетика, защото той е дълги години неконкурентноспособен, а от него зависят много други сектори. Въобще не говоря за политиката, визирам го само като сектор от производството. Някое правителство трябва да го реши. Но никое правителство до този момент не е казало: "Ще решим този въпрос каквото и да ни струва". Политиците и не мислят по този начин, така че не казвам, че има голям шанс това да се случи. Но сме виждали в някои други страни, когато се стигне до този проблем, политиците се жертват. И според мен специално за сектор енергетика трябва да има жертви.
В какъв смисъл жертви?
Аз вече казах - за сравнително малка жертва в пенсионната реформа ние понесохме много негативи. Представете си, ако някой политик излезе и каже: "Трябва да сме много по-енергийно независими. Трябва да направим така, че да имаме собствен добив".
Никой не го е направил, защото това струва много. На този политик сигурно ще му струва на някакъв етап политическата кариера. Не говоря за някакви по-драматични събития, защото не вярвам, че те се случват вече в страни от ЕС. По същата причина нищо не се прави и в сферата на здравеопазването.
Кой ще управлява България след следващите избори?
Честно казано на този етап не завиждам на следващите управляващи, които и да са те. На този етап изглежда, че ГЕРБ значително увеличава разликата си спрямо другите партии, но не им завиждам.
Ние действително работихме в тежка обстановка, но параметрите бяха ясни. Знаехме, че отвън ще има удари - Гърция, Брюксел - някои от тях бяха неочаквани, но вътрешно ние знаехме какви са проблемите, или поне няколко месеца, след като влязохме в управлението, ни станаха ясни.
А сега в няколко ресора има натрупани проблеми, които даже не е ясно колко са големи. Но се знае, че са много по-големи, отколкото преди една година.
И пак стигам до там - не е въпросът, че те ще влязат след тази една година. Въпросът е, че те ще влязат след тази година в четири тежки години плюс още една преди това управление на социалистите, която също беше влизане в кризата. Когато имаш 6 тежки години, нито хората и бизнесът имат някакъв финансов ресурс да издържат, нито пък имат търпението.
Търсят ли Ви от България за съвети, за мнение?
Не, много малко контакти съм имал през последната година с България. Отчасти просто така смятам, че е полезно, защото едно от нещата, които съм научил навън, е, че някой, когато е на политическата сцена известно време, когато излезе има така наречения cooling-off period - не трябва да се обажда и особено да коментира в своя ресор: "Ето, вижте аз какъв бях, а тези след мен какви ги вършат". Така че нарочно над една година не съм коментирал и продължавам да не коментирам бюджетни въпроси. Не смятам, че е редно. Мисля, че има достатъчно хора, които критикуват и един по-малко е добре.
