Макар българският износ да отбеляза нов исторически рекорд през 2018 г. - 33,205 млрд. долара, България отстъпва позиции и е на 64-то място сред всички износители в света (61 за 2017 г.). Ръстът на износа ни за 2018 г. спрямо 2017 г. е 6 на сто, при ръст на световния внос от 10 на сто. Това е едно от заключенията от анализа на Веселин Илиев - главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.
Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, енергоносители (горива и електроенергия) и машини и апарати. Тези четири групи стоки формират 36 на сто от износа ни. Според неокончателни данни на вносителите, България е изнесла стоки за отбраната поне за 777 млн. долара. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, не предоставят данни за търговията си с нея, се отбелязва в анализа.
За периода 2014-2018 г. българският износ, измерен в долари, нараства с 5 на сто годишно, докато световният внос нараства с 2 на сто. Тези тенденции са различни по групи стоки.
България държи 24,5 на сто от световния пазар на патешки черен дроб. Временно консервираните череши имат 19,7 на сто дял, пшеница за посев - 14,5 на сто, патешкото месо - 13,3 на сто, руди на благородни метали - 11,6 на сто, маслодаен слънчоглед - 11,1 на сто, анодна мед - 10,8 на сто. Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост.
Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни, посочва анализаторът. Прекомерната концентрация е опасна, защото всяко смущение във функционирането на купувача води до подобно по размер смущение в работата на българския доставчик. Част от концентрацията се дължи на факта, че редица сравнително големи български предприятия са с преобладаваща чуждестранна собственост и продукцията им се изкупува от фирмата - майка. Това води след себе си износ на стоки за последваща преработка (а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност), сравнително по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени и др.
Липсата на диверсификация се отразява на усреднената дистанция до експортните ни пазари за някои продукти. Така най-далеч пътуват: масла от кокс за Сингапур, 13 000 км, индустриални роботи за САЩ и Китай - над 7 000 км, електронни интегрални схеми за Германия, САЩ, Хонконг, Тайланд, Филипини, Тайван, Япония, Китай, Малайзия - средно 6 600 км, медни концентрати за Намибия и Германия - 6 400 км.
През 2018 г. България е осъществила износ за 198 държави и територии. Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 46,4 на сто от износа. Измежду значимите партньори над 10 на сто ръст за миналата година са Германия - 22 на сто, Италия - 15 на сто, Румъния - 15 на сто, Гърция - 15 на сто, Холандия - 23 на сто, Китай - 15 сто. Спад има с Турция, Франция и Испания.
Преструктурирането на българския износ продължава, а износът на стоки с по-висока добавена стойност се повишава и се влияе по-малко от курса на долара и цените на енергоносители и суровини, се констатира в анализа. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2018 г. се оценява на 29-30 на сто.
Според автора на анализа България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми, се отбелязва още в анализа. В ход е ускорено технологично обновление, което все по-често се цели във външни пазари, отколкото в българския. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите, изтъква анализаторът./dir.bg
