България ще получи над 7,7 млрд. евро през периода 2021-2027 г. от ЕС под формата на пазарни мерки, директни плащания и Програмата за селските райони (ПРСР), каза на специален семинар Таня Георгиева, експерт по проект „CAP – Hot Spot“. Тема на събитието бе „Общата селскостопанска политика на ЕС в бъдеще и актуално за преговорния процес в Европа“. Семинарът е организиран от Асоциацията на земеделските производители в България. Според експертите по предложение на Европейската комисия (ЕК) се предвижда намаление на преките плащания над 60 000 евро и се въвежда таван от 100 000 евро, като всяка държава-членка сама ще определя къде ще бъде границата. Сред новостите е и минимум 2% от националния пакет за директни плащания да бъде запазен специално за младите фермери. Средните нива на плащания ще бъдат изравнени с останалите страни-членки, което ще се случи през 2023 г. По тази причина в рамките на периода България ще получава увеличаващи се суми. Общата сума за директни плащания се равнява на 5,6 млрд. евро през целия период, като през първата година от него ще бъдат отпуснати 773,8 млн. евро, 2022 г. – 782,2 млн. евро, а през 2027 г. се очаква те да достигнат нива от 816,1 млн. евро.
За съжаление, обвързаното с производството подпомагане за секторите, които са уязвими ще бъде намалено от 13 на 10%, като се отпускат и 2% за протеинови култури, каза още Таня Георгиева. България настоява този процент вместо да бъде намален да се увеличи и да достигне 23% плюс 2 % за протеинови култури, каза още експертът. Завишен обаче ще бъде делът на средствата за околна среда и климат, които представляваха досега 30% от общите плащания. От 2021 г. този дял ще нарасне на 40%.
Намалението на таваните ще засегне родните фермери
Според оценки на експертите, по-голяма част от новостите в областта на директните плащания, които се въвеждат, ще засегнат негативно част от стопанствата в България, като основно това ще бъдат животновъдните ферми и стопанствата с плодове и зеленчуци, тъй като ставката за обвързана подкрепа при тях намалява с около 24%, коментира Таня Георгиева. Снижаването на таваните също ще даде чувствително отражение върху растениевъдния сектор и върху големите стопанства, независимо от производственото им направление, допълни тя.
В рамките на секторите зърно, маслодайни и протеинови култури най-голяма ще е редукцията на плащанията за стопанствата с големина над 1000 ха.
По ПРСР се предвижда България да получи през новия програмен период 1,972 млрд. евро, като при настоящия средствата са 2,367 млрд. евро. ЕК дефинира 8 области, в които държавите-членки сами ще трябва да разпишат мерките по тях. Включени са районите със специфични ограничения, както и тези с природни ограничения, ангажимент към околната среда, инвестиции, сътрудничество, младите фермери, обмяната на знания и информация. Въвежда се нова област, която досега не е прилагана – инструменти за управление на риска. Характерното тук е, че се предвижда увеличаване на подпомагането на стартиращите млади фермери до 100 000 евро. Таня Георгиева съобщи, че след 2021 г. се планира формулировката за млад фермер да бъде преразгледана, за да може да се даде по-голяма свобода на стартиращите стопани.
Всяка страна със свой Стратегически план
Новият модел на прилагаме на ОСП предвижда всяка страна да разработи Стратегически план за прилагане, който да включва всички мерки, които ще се финансират. Той ще бъде управляван и наблюдаван от Комитет по мониторинга, който ще има право само веднъж в годината да променя плана.
Асоциацията на земеделските производители в България ще представи новостите в ОСП на специализиран семинар и на 23 април 2019 г. в Стара Загора. Семинарите са част от информационната кампания „CAP – Hot Spot“, изпълнявана с финансовата подкрепа на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ към ЕК. Те имат за цел да повишат информираността на широката общественост за ролята и приоритетите на Общата селскостопанска политика./agrozona.bg
