1500 фурни станаха жертва на хлебните войни у нас. Подбиването на цените е масова практика през последните години, пише "Стандарт". Стремежът да предложат насъщния възможно най-евтино, за да преборят конкуренцията, изигра лоша шега на близо една трета от производителите.В момента у нас работят едва 680 предприятия при 2200 няколко години по-рано, съобщи Димитър Людиев от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. В момента самун от 700 грама се предлага масово за 69 ст. Продава се с марките на големите търговски вериги. Тази цена със сигурност е под себестойност, коментира Людиев. И разкрива, че това е схемата, причинила фалита на повечето компании. Повечето са малки, но сред затворилите има и големи производители.
Фурните искат да продават в супермаркетите, защото там има голямо търсене и се гарантират определено количество продажби. Когато се тегли чертата в края на годината обаче, се оказва, че въпреки огромните продадени количества производителите са на загуба, обясни Людиев. За да наваксат огромните отстъпки, които дават на веригите, много фурни продават хляб на черно. Него пласират в малките магазинчета и кварталните бакалии. Там самуните са по-скъпи, а отстъпките, които се дават на търговците, са далеч по-малки, отколкото тези, искани от веригите. Големите търговци прибират между 30 и 40% от продажната цена на хляба, казва Людиев.
Макар да са по-малко в сравнение с предишни години, продължават да работят и пекарни, които са изцяло извън закона. Техните продукти са най-евтини, защото не плащат осигуровки, нито данъци, коментират производителите. Защото тези разходи формират доста сериозна част от себестойността на насъщния. Друго сериозно перо е транспортът, както и разходите за ток и енергоносители за задвижване на машините.
Поевтиняването на пшеницата през последните две години се оказа добре дошло за хлебарите на фона на рязкото поскъпване на останалите им разходи. Затова и формулата за изчисление на цената на насъщния, която беше определена в началото на века, вече не се спазва стриктно. Според нея цената на хляба трябваше да е двойно по-висока от тази на брашното и четири пъти по-голяма от стойността на пшеницата.
