Не е в интерес на Европа, да поиска замразяване на "Южен поток", защото в проекта участват сериозни европейски капитали. Към момента няма информация, че Европейският съюз обмисля замразяване на "Южен поток", като санкции срещу Русия. Това каза на пресконференция зам.-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов, по повод новината от тази сутрин на Daily Telegraph, за евентуално замразяване на проекта."След като се появиха тези съобщения за замразяване на проекта, говорителката на комисар Йотингер каза, че няма такова нещо, и разговорите продължават между ЕК, в лицето на Йотингер и неговия екип, и Русия. Комисар Йотингер обсъжда с Русия три проблема - за разделяне на доставчика от оператора, за тарифите и за допуска на трета страна. По последния въпрос, България е представила протокол от 31 октомври, в който "Газпром" дава съгласие на територията на Европа да има допуск на трети страни.
По думите му, позицията на България по проекта за срещата с комисар Йотингер вече е подготвена. На въпроса - как ще отговори на обвиненията, че България нарушава третия енергиен либерализационен пакет, Айолов заяви, че цивилизовано ще обясним че тези твърдения, които се подклаждат от България, от български граждани, не отговарят на истината. "Това, което се внесе в парламента като промени, е адаптиране на морската част, която нищо общо няма с територията на ЕС. По този модел са изградени пет газопровода през Средиземно море към Европа", каза още Айолов.
Той каза, че на този етап няма забавяне по проекта. "Не бих казал, че има забавяне, на този етап. Вчера се появи съобщение, че от четирите връзки на "Южен поток", крайният капацитет е 63 милиарда куб.м. годишно, сега се говори за това три да бъдат през Крим", каза още той. По думите му, до момента промяна на трасето не е обсъждана с българския парламент. Според него, в информацията от източник на "Газпром", твърдо се казва, че една от тръбите ще мине през утвърдения маршрут.
В Брюксел, вчера, на среща на ЕНП, председателят на Европейската комисия Жозе Барозу заяви, че Европа не дава политически приоритет на „Южен поток”, както настояваше Русия, защото проектът може да е различен, но доставчикът е същият, в лицето на „Газпром”. Барозу коментира още, че, отказвайки политически приоритет на „Южен поток”, Европа може да даде приоритет на проект за газ от Азербайджан, през Италия, но, ако Азербайджан устои на руския натиск.
Цветан Цветанов, заместник-председател на ГЕРБ, заяви по време на дебата, че лидерът на ПЕС Сергей Станишев от България, през последните две седмици, говори само и единствено как всички проблеми от последните две години била по вина на правителствата на ЕНП, но услужливо пропуска да каже за провала и причините за кризата в Европа, породени от социалистическите правителства, като например в Испания и Гърция. Жозе Барозу подчерта в отговор, че точно във време на криза, десните правителства са били реален гарант за стабилността и сигурността в Европа.
„Ето защо, казваме на България да е много предпазлива, например при реализирането на газовите връзки с Русия, за сметка на други връзки, които могат да осигурят диверсификация на българската енергетика. Ето защо беше от огромно значение историческото решение за приемане на България и Румъния в ЕС, защото, ако те не бяха в съюза, сега, освен проблеми с Украйна, щяхме да имаме проблем и с България и Румъния, където Русия щеше да е влязла, за да разшири влиянието си. Има хора в България, не от ЕНП, които са агенти на Русия. Затова беше наистина историческо значението България и Румъния да влязат в Евросъюза. По този начин имаме реалната възможност ЕНП да гарантира стабилност и сигурност в България и Румъния и в целия регион”, каза Барозу в отговор на въпроса на Цветан Цветанов.
