Все повече хора с висше образование ще работят занапред на позиции за по-ниско образование, прогнозите са и в средносрочен, и в дългосрочен план да се търсят най-вече хора със средно специално образование. Това е един от изводите, направен при представяне на резултатите от средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България до 2032 г. Прогнозите са направени от изследователски екип по проект на министерството на труда и социалната политика, финансиран по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".
През 2022 година се очаква броят на хората с висше образование, които ще бъдат ангажирани на позиции, изискващи по-ниско образование да е 41,6 хиляди, а през 2032 година - 53 хиляди.
През 2022 година ще са необходими близо 1,5 млн. души със средно професионално образование.
През 2032 г. се очаква заетите във възрастовата група от 15 до 64 години да са 2 965 700, тоест с 3,4 на сто по-малко от 2018 г., каза министър Бисер Петков.
По думите му тенденцията изисква по-ефективно използване и повишаване на квалификацията на заетите, ограничаване както на недозаетостта, така и на свръхзаетостта, за които говорят и изследователите от екипа. Положителна е тенденцията до 2032 г. за нарастване ролята на преработващата промишленост, която измества търговията от първото място по брой заети. В съответствие със световните тенденции е прогнозираното нарастване на заетостта в образованието с около 30 700, което е ръст от 15,3 процента, както и във сектора на хуманното здравеопазване и социалната работа - нарастване с около 12 800, което е ръст от 9,1 процента", каза министър Бисер Петков.
Той посочи, че през 2032 г. най-голяма заетост се прогнозира при професиите продавачи в магазините - 162 900 заети, при административните специалисти - 121 000 заети, водачите на тежкотоварна автомобили и автобуси - 105 600, работници в преработващата промишленост - 92 600 заети и работници в добивната промишленост и строителството 73 700.
По думите на министъра се очертава недостиг от кадри със средно образование около 94 000, който вероятно ще бъде запълнен от хора с по-високо или по-ниско образование. В същото време е прогнозиран и структурен излишък при хората с основно и по-ниско образование и при тези с висше образование, който ще бъде преразпределен там, където са налице дефицити.
Доц. д-р Ралица Ганева посочи, че тепърва ще усещаме негативните демографски процеси на пазара на труда, следващите една-две години вероятно няма да има промени, заради относително оптимистичните прогнози за икономическия растеж, но от 2022 година процесите ще се усетят.
По отношение на възрастовото разпределение на заетостта се очаква застаряване на заетите, свиване на по-младите заети. Застаряващото население ще се отразява на структурата на заетостта. Очаква се почти всеки трети зает да работи в София. В дългосрочен хоризонт картината не се променя, навсякъде броят на заетите ще намалява, като всеки втори през 2032 година в страната ще работи в София, Пловдив или Варна.
Две състояния на пазара на труда ще са проблематични - ангажирането на хора с високо образование на позиции, които не ги удовлетворяват и назначаването на хора на позиции, които изискват по-висока квалификация, но поради липсата на човешки ресурси се заемат от такива с по-ниска./dir.bg