БНБ се съветва с Европейската централна банка как да следи дружествата, които отпускат "бързи" кредити до 400 лева. Централната банка се интересувала и дали може да сложи таван върху лихвите за тези заеми.
Това казва пред в. "Преса" депутатът от левицата Румен Гечев.
В момента дружествата за кредитиране не се регулират от БНБ и по закон те подлежат само на регистрация в нея. Единственото изискване е да имат минимален внесен капитал от 250 000 лева и да подават тримесечни финансови отчети за нуждите на статистиката.
Депутатите предвиждат небанковите дружества да бъдат по-строго регулирани. За целта те смятат, че трябва да ги лицензират, като минималният капитал трябва да бъде увеличен на 5 милиона лева.
"Няма да оставим компаниите да работят както досега и да имат оплаквания. Ще съгласуваме всички идеи с всички компетентни органи, преди да внесем предложенията", уточни председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев.
Негови колеги обаче обясниха, че централната банка не иска да лицензира фирмите и смята, че тази дейност може да се осъществява от Комисията по финансов надзор. Затова е било изпратено и запитване към ЕЦБ. Сред съветите, които искаме, е и как да регулираме тавана на лихвите.
Имало два варианта - да се сложи максимален процент или да се запише в закона, че ставката не може да надвишава два пъти средната пазарна лихва.
"БНБ няма практика да обявява публично кореспонденцията с българските или европейските институции. Когато имаме какво да кажем, ще го съобщим ясно и открито", коментира нейният говорител Александър Урумов..
Това казва пред в. "Преса" депутатът от левицата Румен Гечев.
В момента дружествата за кредитиране не се регулират от БНБ и по закон те подлежат само на регистрация в нея. Единственото изискване е да имат минимален внесен капитал от 250 000 лева и да подават тримесечни финансови отчети за нуждите на статистиката.
Депутатите предвиждат небанковите дружества да бъдат по-строго регулирани. За целта те смятат, че трябва да ги лицензират, като минималният капитал трябва да бъде увеличен на 5 милиона лева.
"Няма да оставим компаниите да работят както досега и да имат оплаквания. Ще съгласуваме всички идеи с всички компетентни органи, преди да внесем предложенията", уточни председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев.
Негови колеги обаче обясниха, че централната банка не иска да лицензира фирмите и смята, че тази дейност може да се осъществява от Комисията по финансов надзор. Затова е било изпратено и запитване към ЕЦБ. Сред съветите, които искаме, е и как да регулираме тавана на лихвите.
Имало два варианта - да се сложи максимален процент или да се запише в закона, че ставката не може да надвишава два пъти средната пазарна лихва.
"БНБ няма практика да обявява публично кореспонденцията с българските или европейските институции. Когато имаме какво да кажем, ще го съобщим ясно и открито", коментира нейният говорител Александър Урумов.
