Българската гайда и ЮНЕСКО: Звукът на традицията в световното наследство

Автентичният български дух продължава да вдъхновява света. Българската гайда и гайдарското свирене вече са част от престижния списък на нематериалното културно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

Това е голямо признание за българската култура и наследство. Тази седмица, мелодичният и характерен за страната ни музикален инструмент, заедно с майсторските изпълнения на него, станаха деветата българска традиция, която получава международно признание от ЮНЕСКО. Включването в списъка на нематериалното световно наследство е важна стъпка за опазването, популяризирането и предаването на този уникален елемент от българската идентичност на бъдещите поколения.

Гайдата, със своя дълбок, пронизителен и често меланхоличен звук, е символ на българската народна музика. Тя е неизменна част от обреди, празненства и ежедневния живот на българския народ през вековете. Признанието на ЮНЕСКО е оценка за уникалните техники на свирене, за богатата традиция на изработка на инструмента и за ролята му в съхраняването на българския фолклор.

Опазването на нематериалното световно културно наследство е официално учредено чрез Конвенция на ЮНЕСКО през 2003 г. В обхвата му влизат практики, знания и умения, които се предават от поколение на поколение и които общностите припознават като част от своята културна идентичност. Това не е просто списък с артефакти, а живо наследство, което продължава да се развива и да е значимо за хората.

С включването на гайдата и гайдарското свирене, България вече има девет елемента в списъците на ЮНЕСКО.

Останалите български традиции, признати от ЮНЕСКО, са:

• Бистришките баби – Автентично многогласно пеене, танци и ритуали от региона на Шоплука.
• Нестинарството – Древният ритуал с танци върху жарава.
• Тъкането на чипровски килими – Уникално занаятчийско умение с вековна история и характерни мотиви.
• Фолклорният фестивал “Сурва” в Перник – Мащабен и колоритен празник на маскарадните игри.
• Националният събор на българското народно творчество в Копривщица – Най-големият форум за изява на българския фолклор.
• Културните практики, свързани с 1 март – Традицията на мартениците и посрещането на пролетта.
• Народните читалища – Уникална за България обществена институция, символ на просвета и културно развитие.
• Високото многогласно пеене от Долен и Сатовча – Специфична певческа техника от Западните Родопи.

Това признание е стимул за всички български гайдари и фолклористи да продължат да съхраняват и предават богатството на българската музикална традиция./agrozona.bg