Вторият ден от българското участие на Международния панаир в Солун Хелекспо 2025 от българското участие се превърна в сцена на стратегическо сближаване. Панелната дискусия "Свързване на регионите, стимулиране на растежа: Гръцко-българско сътрудничество в инфраструктурата и свързаността", организирана от Green Transition Forum и Българо-гръцката търговско-промишлена камара, се превърна в полагане на основите на нова геоикономическа реалност с архитекти София и Атина - модерни транспортни коридори, енергийна независимост и споделена стратегическа съдба.
Дискусията откри модераторът Георгиос Кремлис, почетен директор на Европейската комисия. "Ние сме тук днес, за да говорим не просто за пътища и релси, а за изграждането на така наречената "вертикална ос", която ще промени икономическата карта на Европа. Как можем да свържем регионите, основно Гърция и България, в посока Румъния, Молдова и Украйна? Това е въпросът, който стои пред нас", заяви той. С поглед към предстоящия програмен период на ЕС, Кремлис отправи ключов призив: "Това, което е много важно, както казахме вчера, е да говорим с един глас. Преговорите за следващия програмен период започват и е изключително важно да си осигурим допълнително финансиране за Механизма за свързване на Европа, за всички финансови инструменти и структурните фондове. Само така ще превърнем амбициите в реалност."
Иван Иванов, министър на регионалното развитие и благоустройството на България, представи инфраструктурните усилия на страната, които формират гръбнака на бъдещата свързаност. Той подчерта, че създаването на модерни транспортни мрежи е "неоспорима възможност да дадем тласък на икономическия напредък, да постигнем устойчив растеж както в България, така и в Гърция, и в страните от нашия регион."
Министър Иванов детайлно описа как трансграничното сътрудничество вече дава конкретни плодове. "Считаме, че одобрението на проекта "CrossBo 2" от Комитета за наблюдение на програмата е добра новина и за двете страни, тъй като това е още една стъпка в процеса на подобряване на трансграничната свързаност", заяви той. "В партньорство между българската Агенция "Пътна инфраструктура" и гръцкото дружество "Егнатия Одос" ще се работи за подобряване и модернизиране на обходния път на Рудозем, пътя Кърджали-Маказа и ще се изготви технически проект за основната пътна мрежа на град Смолян в България, както и за модернизация на останалите участъци от пътния достъп до гръцко-българската граница Ксанти-Ехинос в Гърция."
Той обясни, че това е естествено продължение на вече постигнатото. "Този проект продължава и надгражда стратегическия проект "CrossBo 1"... По проекта вече са изградени нов трансграничен преход Рудозем-Ксанти и нов път до Димарио на границата с България, а у нас са реконструирани участъци от ключови пътища. Модернизацията на пътните връзки в нашия трансграничен регион е стимул за развитието на икономиката между нашите страни и фактор за подобряване на условията на живот на хората в него."
Министър Иванов очерта и напредъка по няколко ключови артерии. "До средата на месеца ще бъде в експлоатация цялата автомагистрала "Европа", което ще осигури бърза връзка със Сърбия и оттам към Централна Европа", започна той. След това се фокусира върху най-важната за гръцката връзка ос: "Автомагистрала "Струма" играе важна роля за свързването на Румъния, България и Гърция, а в по-широк смисъл - на Балтийско, Черно и Егейско море. Това е най-натовареният ни международен път в посока север-юг."
Той не подмина и дългогодишното предизвикателство с най-сложния участък, като даде ясен ангажимент: "Искам да спомена тук, че правителството има план да завърши тази магистрала стъпка по стъпка, със съответните срокове, до 2031 г.", уверявайки, че работата по екологично чувствителния обход на Кресна започва още тази година. "Очаквам в следващите две години този проект да бъде завършен, а целият проект ще бъде завършен до края на 2031 г.", допълни той.
Най-силният стратегически акцент в изказването му обаче беше насочен на север, към река Дунав, където се крие ключът за пълното отваряне на вертикалния коридор. "Много е важно да се изгради третият мост на Дунав... и това е нещо, което трябва да се обсъди много по-отблизо с гръцкото правителство, защото имаме общ интерес в тази област", заяви министър Иванов. Посланието му беше недвусмислено: това не е просто двустранен проект между България и Румъния, а общорегионална необходимост, която ще даде пряк достъп на стоките от гръцките пристанища до сърцето на Европа.
Отговорът от гръцка страна дойде от Константинос Киранакис, заместник-министър на инфраструктурата и транспорт. Неговото изказване превърна панела в събитие с новинарска стойност, с обявяването на мащабно финансиране за железопътната ос към България.
"Обявявам, както поиска моят приятел Георгиос, че чрез Механизма за свързване на Европа, за линията Александруполис-Орменио, тоест от пристанище Александруполис до българската граница, сме осигурили половин милиард евро за изграждане на безопасна, високоскоростна железопътна линия, която ще бъде възложена до края на годината."
Това съобщение е знак, че Атина инвестира в превръщането на Северна Гърция в транспортен портал към Балканите и Черно море.
Киранакис разгърна и по-голямата стратегическа картина: "Искаме да създадем заедно алтернативна входна точка за продукти от цял свят... за да могат България и Гърция, Гърция и България, да се превърнат в реална алтернатива на Ротердам, Барселона и други пристанища в Европа."
Той също така подчерта геополитическото измерение, породено от войната в Украйна, като отбеляза, че схемата за военна мобилност на ЕС предлага възможност за финансиране "до 100%", което е "изключително важно" за двете страни. Накрая, той отправи покана за по-дълбоко индустриално сътрудничество: "Трябва да бъдем по-автономни... по отношение на подвижния състав. Ние не строим влакове сами... може би тук има възможност в Северна Гърция или Южна България за завод за поддръжка, който може да отговори на масовото търсене."
В средата на дискусията се случи нещо неочаквано - към панела се присъедини домакинът, Тасос Дзикас, председател на Хелекспо. Неговото кратко, но силно изказване, внесе емоционален и символичен заряд.
"Добре дошли, скъпи министри от България. За нас е чест да сте тук", започна той, преди да отправи едно от най-силните послания на деня: "Както каза нашият министър, г-н Киранакис, за Гърция България е най-стратегическият партньор в региона. Силно вярвам в това." Той припомни, че преди две години България е била почетна страна на панаира и подчерта, че сътрудничеството е дълбоко и ползотворно. Г-н Дзикас свърза темата на панела и с бъдещето на самия панаир: "Много стратегически проект за нашия панаир, за новото ни място, вече е на път да бъде реализиран. Това е решението на нашия министър-председател и ние сме много горди, че този план беше наш план и план на града."
Любен Нанов, заместник-министър на транспорта на България, допълни картината, като се фокусира върху необходимостта от синхронизация на плановете в по-широкия европейски контекст. "Новият европейски транспортен коридор "Балтийско море - Черно море - Егейско море" ще осигури връзка между трите морета... Трябва да обединим усилията си, за да изградим коридора по координиран начин", заяви той.
Заместник-министър Нанов анонсира и следващата важна стъпка в регионалното сътрудничество: "На 16 октомври в София... ще има конференция на министрите на транспорта на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Опитваме се да установим общ стратегически план за региона, за свързаността на регионите." Той също така изтъкна, че България може да се поучи от гръцкия опит в публично-частните партньорства - още една сфера за практическо сътрудничество.
Финалният щрих на панела дойде от Тодор Иванджиков, председател на Българската авиационна индустриална асоциация, собственик и изпълнителен директор на СТИРОЗИД ЕКО. Той пренесе дискусията отвъд пътищата и релсите - към небето. След футуристично видео, показващо свят с въздушни таксита и товарни дронове, той отправи смело послание: "Вчера казахте, че границата за г-жа Станишева трябва да е небето. Аз бих казал, че трябва да е космосът."
Иванджиков не говореше само за мечти. Той представи конкретни български разработки, като товарните дронове на "Дронамикс", способни да пренасят 350 кг на разстояние 2500 км, и планове за вертипортове на летище София. Той видя и директна възможност за сътрудничество: "Ще ми трябва вашата помощ в Гърция, тъй като в България преди пет-шест години ние сертифицирахме обучението за пилоти на жирокоптери. В Гърция все още ни липсва това и наистина искам да помогна, за да развием този бизнес и в Гърция."
Панелът завърши с ясна посока - преминаване от думи към дела, подкрепени с политическа воля и европейско финансиране, за изграждането на единен, модерен и проспериращ регион./dir.bg
