В предишните статии от поредицата на Dir.bg "Готови за еврото" разгледахме конкретните и видими промени - от парите в портфейла ни до цените в магазините и заплатите по ведомост. Дадохме ви сигурност и отговори на най-належащите въпроси. Сега е време да надникнем зад завесата и да разберем как работи сърцето на еврозоната - нейната парична политика.
Това може да звучи абстрактно, но всъщност засяга всеки от нас изключително пряко. Когато чуем по новините, че "централната банка вдига лихвите", това е решение, което може да направи месечната вноска по ипотечния ни кредит по-висока. Когато ги сваля, това може да стимулира икономиката и да направи спестяванията ни по-малко доходоносни.
И тук идват ключовите въпроси: Кой точно взима тези съдбоносни решения? Ще имаме ли думата ние, като българи, или просто ще изпълняваме чужди нареждания? И какви са инструментите, с които се управлява икономика от 350 милиона души? Нека разберем каква е новата, влиятелна роля на България в управлението на парите на Европа.
Най-просто казано, това са решенията, които Европейската централна банка (ЕЦБ) взима, за да поддържа цените стабилни. Нейната основна цел е инфлацията в еврозоната да бъде около 2% в средносрочен план.
Защо точно 2%? Защото това е "златната среда" за здрава икономика.
Затова целта е симетрична - както по-високите, така и по-ниските отклонения от 2% са нежелателни. Поддържайки цените стабилни, ЕЦБ създава условия за икономически растеж и висока заетост - нещо, което е в интерес на всички ни.
Принципът е ясен и ефективен: решенията се взимат централизирано, а се прилагат децентрализирано.
Тук идва най-важната промяна за страната ни. От пасивен наблюдател България се превръща в активен участник в най-важния орган за вземане на решения.
Пълноправен член: Управителят на БНБ става член на Управителния съвет на ЕЦБ с право на глас.
Реално влияние: Нашият управител ще гласува на ротационен принцип, като ще участва в около 70% от гласуванията. Това е същото право на глас, каквото имат управителите на централните банки на държави като Австрия, Белгия, Ирландия и Португалия. (За сравнение, най-големите пет икономики гласуват в 80% от случаите).
Независимост и консенсус: Управителят на БНБ ще изпълнява тази си роля в лично качество, независим от политически натиск. Важно е да се знае, че практиката в ЕЦБ е решенията да се взимат с консенсус, тоест с общо съгласие, а не чрез надмощие.
С други думи, България ще има реален и ефективен глас при формулирането на политиката, която засяга всички ни.
За да постигне целите си, Евросистемата разполага с различни инструменти. Най-важните от тях са:
Основните лихвени проценти: Това е най-известният инструмент. Като определя основния лихвен процент, ЕЦБ влияе на цената, на която търговските банки си заемат пари, а оттам - и на лихвите по нашите кредити и депозити.
Минимални задължителни резерви: Това е процентът от парите на вложителите, който банките са длъжни да държат като резерв в централната банка и не могат да раздават като кредити. Това е начин да се контролира количеството пари в икономиката.
Нови инструменти: В отговор на кризите през последните години, ЕЦБ добави и по-нестандартни инструменти, като програми за изкупуване на активи (за "напомпване" на пари в икономиката) и целеви операции за дългосрочно кредитиране на банките. /dir.bg
