На 8 август в „Държавен вестник“ беше публикуван Законът за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България. С него бяха направени някои важни поправки, които влязоха в сила от деня на публикуването си.
Какво предвиждаше законът досега по най-важните теми, които засягат неправителствените организации (НПО) четете тук.
Какво е новото
Към задължението от 8 август 2025 г. за двойно обозначаване на цени в търговските обекти беше добавено:
- Изписването на цените трябва да е с еднакъв размер, вид и цвят шрифт
Това конкретизиране може да предизвика затруднения, когато става дума за цена, която е отпечата фабрично върху стока. В специализирания сайт за еврото, поддържан от Министерството на финансите, е даден следният пример с разяснения:
„В случай, че продажната цена в левове е отпечатана на корицата/опаковката в левове, то не е необходимо корицата/опаковката да бъде препечатана, така че да бъде изписана и цената в евро. Двойното обозначаване на стоката или услугата трябва да бъде направено ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо и да не въвежда потребителите в заблуждение. На практика това означава, че на стока, на чиято опаковка е отпечатана цената само в левове, може да се постави допълнителен етикет (стикер), който да представя и цената в евро. Задължението ще бъде изпълнено и ако такъв етикет бъде поставен в непосредствена близост до стоката, например на етикет на щанда, на който е изложена тя. Това ще важи и за всички стоки, при чието производство има щампована цена.“
Този пример е даден преди промените в закона и няма отговор какво би станало, ако потребител се оплаче, че изписването на цената в евро не е с „еднакъв размер, вид и цвят шрифт“.
- Въвеждат се още изключения: Например двойното обозначаване на цената на книги, учебници, учебни помагала и други печатни произведения, включително познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания, започва на 1 януари 2026 г. Тоест дотогава те не са длъжни да имат стикери с цената в евро.
В периода на двойно обозначаване търговците са задължени да „формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори“. Въведена е и дефиниция на „обективни икономически фактори“: „външни, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.“ В закона се добавя и дефиниция на „стоки и услуги от първа необходимост“: „хляб, мляко, яйца, брашно, олио и други, питейна вода, електроенергия и топлоенергия за битови нужди, лекарствени продукти по лекарско предписание, които не се реимбурсират от касата, и базови средства за лична хигиена“.
- Дадена е допълнителна власт на контролните органи: КЗП, НАП и КФН да правят проверки, а проверяваните са длъжни да предоставят дори информация, която е търговска, производствена или професионална тайна.
- Повишени са глобите и имуществените санкции за неспазване на двойното обозначаване в някои случаи.
- Посочено е, че двойното обозначаване на цените ще приключи на 8 август 2026 г.
- Даден е гратисен период - до 8 октомври контролните органи няма да глобяват търговците. При проверките НАП и КЗП ще издават писмени предупреждения.
- Министерският съвет получи правото да приема „временна мярка за противодействие“ при „прекомерно нарастване на цените“, като за тази преценка не се определя методика.
- В Закона за счетоводството се изменя срокът за подаване на стандартния одитен файл за данъчни цели – това става до края на месеца на следващия, за който се подава информацията, а не до 14-то число, както досега.
Какво още се изясни:
В рубриките, посветени на еврото в страниците на държавните институции, могат да се открият отговори за някои важни детайли, свързани с приемането на европейската валута.
Например важна информация има на страницата на НАП: „Двойното обозначаване на цените се прилага само по отношение на цените на стоки и услуги, които се предлагат на потребители (физически лица). Това означава, че при сделки между юридически лица цените на стоките и услугите не следва да се обозначават двойно“.
Пак от НАП идва разяснението, че при изпращане на писмена оферта не е задължително да има цена в евро – въпрос на избор е.
В периода на двойното обращение на лева и еврото – през януари 2026 г., фирмите, които приемат разплащания в брой, ще трябва да водят паричните средства в касата в левове и евро.
Какво остана неясно:
В закона е предвидено, че Агенцията по вписванията ще превалутира автоматично на датата на въвеждане на еврото размера на капитала и акциите. Тъй като са посочени само търговски дружества, от НАП обясняват, че по отношение на НПО е възможно да се действа по аналогия, тъй като няма изрични разпоредби.
Законът за еврото предвижда автоматично превалутиране и адаптиране на регистрите. В него се казва също, че „изискванията за одобрение от държавен орган не се прилагат, когато измененията в устави, дружествени договори, учредителни актове, правила, процедури и други вътрешни актове или договори, свързани с извършване на дейност или предоставяне на услуги, се налагат от въвеждането на еврото в страната и са свързани само с превалутиране на стойности от левове в евро“.
За търговските дружества законът предвижда още, че са длъжни да приемат изменения и приведат вътрешните си документи в съответствие с изискванията на закона в срок до 12 месеца от датата на въвеждане на еврото, тоест до края на 2026 г.
ООД например трябва да представят за обявяване в търговския регистър заверен от представляващия си препис от дружествения договор с отразен превалутиран размер на капитала, както и превалутиран размер на дяловете, с които съдружниците участват в капитала. Представянето за обявяване на преписи от устава и от дружествения договор се извършва едновременно с подаване на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър, като не се дължи държавна такса./ngobg.info
