Татяна Султанова, заместник-председател на Комисията по околна среда и води в Народното събрание, изрази българската перспектива:
"Вярвам, че дискусията, която водим днес, ще бъде и дискусия, водена от разбирането ни за това, че трябва да мислим и да работим за бъдещето на водата. Изключително навременна и далновидна е новата стратегия на Европейския съюз за водна устойчивост. България не е бедна на води страна, но за съжаление реализира огромни водни загуби."
Султанова благодари на организаторите за възможността да се обсъдят тези важни въпроси. Тя отбеляза, че докато България разполага с достатъчно водни ресурси, загубите са изключително големи - над 62% при питейната вода и над 57% при напояването, което е значително над средноевропейските нива. Според нея, фрагментираното управление на водите, разпределено между 17 институции, е едно от предизвикателствата.
Тя информира за работата на временната парламентарна комисия по водите, която е провела изслушвания и е формулирала конкретни предложения. "Един от законите, разбира се, който очакваме в Народното събрание с най-голям интерес, е предстоящият закон за ВиК, в който вярвам, че най-после дългоочакваните реформи... ще бъдат факт," заяви Султанова, изразявайки надежда за създаване на устойчиви механизми за управление.
Султанова подчерта, че освен законодателни промени, са необходими и решения за проблемите с недофинансирането на сектора и липсата на квалифицирани кадри. "Искам в началото да благодаря на организаторите за това, че толкова поредни години утвърждават този форум като основната платформа за дебат за политиките на устойчивост," каза тя, оценявайки значението на подобни дискусии.
"Изключително удовлетворяващо е, че имаме възможност днес да дискутираме и да говорим за едно от основните предизвикателства на нашия век, а именно управлението на водите и предизвикателствата, които стоят пред нас в сферата на безводието", допълни тя, подчертавайки важността на темата.
Атанас Костадинов, заместник-министър на околната среда и водите, внесе допълнителна яснота по отношение на европейския контекст и българските реалности:
"Въпросът е как всички ние, как България, ще се справим с тези задачи. Едно от най-големите предизвикателства е да превърнем екологичната политика в хоризонтален принцип, който да пронизва всяка човешка дейност. България все още е длъжник към устойчивостта на водите."
Костадинов започна с това, че отговорността за справяне с водните предизвикателства е споделена. Той представи данни от доклад на Европейската комисия, които показват, че въпреки дългогодишното прилагане на европейските директиви, в много страни все още има сериозни пропуски в мониторинга и постигането на добро екологично състояние на водите. "За три от държавите - Литва, Дания и Естония, прави впечатление, че между 82 и 94% от изследваните повърхностни води са с абсолютно неизвестно състояние", отбеляза той.
Въпреки че в България се наблюдава известна положителна тенденция в качеството на водите, проблемът със загубите остава сериозен. Костадинов изтъкна, че колкото повече се разширява обхватът на мониторинга, толкова повече нови проблеми се откриват. "Наблюдава се и тенденция за подобряване на качеството на подземните води. Тук определено е в съзвучие с европейската тенденция, но по отношение на количествените показатели на подземните води, това, което е доста притеснително, редукцията е значима", поясни той.
Той информира за създаването на координационен механизъм на ниво министър-председател, който цели по-добро управление на водните ресурси чрез сътрудничество между различните министерства. "На този етап се постига определен баланс в тези толкова различни по начин на употреба и функция, предназначение на водата", заяви Костадинов.
Заместник-министърът завърши с призив за реализъм: "Дано не съм нарушил позитивния заряд и енергия на тази добра инициатива, в която участваме, но предпочитам да бъдем реалисти, за да знаем какви трябва да бъдат стъпките". Той подчерта, че въпреки трудностите, държавата и отговорните институции работят за подобряване на ситуацията.
Даниела Русева, заместник-кмет на Шумен, сподели предизвикателствата на местно ниво:
"Водата е ресурс, за който наистина трябва да имаме грижа. Тя не е даденост. В Северна България сме по-зле транспортно свързани, икономически сме малко по-зле. Надявам се да не стане така, че да бъдем и водно бедни."
Русева представи конкретния опит на Община Шумен, която е сред рекордьорите по загуби на вода в България - 83,7%. Тя описа предприетите мерки, включително откриването на нов довеждащ водопровод и пречиствателна станция, които са довели до известно подобрение. "Най-после, след 40 години ние консумирахме вода направо от язовира, чрез дезинфекция с хлор", сподели тя, илюстрирайки сериозността на проблема преди модернизацията.
Въпреки инвестициите, предизвикателствата остават, особено с намаляването на водата в язовир Тича. "Тъй като водата в язовира намалява, ние се опитваме да правим прединвестиционни проучвания за алтернативни водоизточници", каза Русева, споменавайки съществуващите дълбоки сондажи.
Тя изрази надежда за довършването на проекта "Дунав" за водоснабдяване. "Вярно е, че там водата е по-скъпа, но я има... ще се радваме на това, че ще има вода и няма да страдаме от недостиг," заяви Русева.
Заместник-кметът на Шумен завърши с призив проблемът с водата да стане основен държавен приоритет и изрази надежда, че новата европейска стратегия и партньорството с европейските институции ще допринесат за решаването му. "Считаме, че разрешаването на проблема с водата и недостига на вода трябва да стане основен държавен приоритет", категорична бе тя.
проф. инж. Ганчо Димитров от Български ВиК Холдинг акцентира върху техническите аспекти и необходимостта от комплексен подход:
"Зеленият преход е непосредствено свързан със загубите на вода. Средните загуби на вода в България са 60,2%. Трябва да има равнопоставеност между инвестициите, насочени към смяна на водопроводните мрежи и намаляване на търговските загуби. Измерването е съществен проблем за ВиК дружествата."
Професор Димитров подчерта, че освен физическите течове, голям дял от загубите се дължат на търговски причини като неточно измерване, кражби и несъбрани вземания. "Търговските загуби са в България около два пъти по-скъпи, с по-висока цена от физическите загуби", отбеляза той. Според него, инвестициите трябва да бъдат насочени както към модернизация на инфраструктурата, така и към подобряване на контрола и управлението на потреблението.
Той информира, че Българският ВиК Холдинг подпомага дружествата със средства и договори с краен резултат, насочени към внедряване на технологични решения като DMA зони, телеметрия и съвременни средства за откриване на течове. "Това са начини, по които може за кратък период от време, с по-малко инвестиции да бъдат намалени физическите загуби", обясни професорът.
Относно търговските загуби, той посочи, че наличието на общи водомери в 50% от сградите води до значителни загуби за ВиК дружествата. "Събираемостта също е проблем - ВиК дружествата за 23-та година имат събираемост 87%", добави Димитров.
Професорът обърна внимание и на необходимостта от консервация на водата в природата и по-ефективно използване на ресурсите в домакинствата, давайки примери за иновативни решения като нископромивни клозети и оборотни системи. "Всички тези мерки са свързани със зеления преход", заключи той.
Дискусията ясно очерта многопластовия характер на предизвикателствата, свързани с управлението на водите. Участниците бяха единодушни, че постигането на водна устойчивост изисква интегриран подход, съчетаващ стратегическо планиране, законодателни промени, технологични иновации, инвестиции и най-вече - споделена отговорност и промяна в културата на потребление./dir.bg
