Министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов и министърът на земеделието на Република Ирак г-н Абас Джабр Ал-Малики подписаха Меморандум за разбирателство между двете министерства за сътрудничество в областта на земеделието и храните. Документът бе подписан в МЗХ, в рамките на официалното посещение на министър Ал-Малики в Република България (2–6 юни 2025 г.).
Целта на документа е да положи основите за по-активно партньорство чрез обмен на знания, научни и технически постижения, стимулиране на търговията със земеделски и хранителни стоки и реализиране на съвместни проекти в области от взаимен интерес.
По време на срещата министър Тахов изрази увереност за задълбочаване на сътрудничеството, като подчерта значението на иракския пазар за българските земеделски производители и преработватели. „Стокообменът със селскостопански и хранителни стоки е сравнително нисък и не отговаря на потенциала на нашите страни“, каза министър Тахов. Той посочи, че България може да предложи както безопасни и качествени храни, така и живи животни, отглеждани при спазване на най-високите международни изисквания за здравеопазване и хуманно отношение.
Министрите се договориха да излъчат експертни групи, начело със заместник-министри от двете министерства, които на всеки три месеца да обсъждат текущите въпроси, свързани с двустранното сътрудничество и взаимопомощта.
Българо-иракските отношения в земеделския сектор се характеризират с положително търговско салдо за страната ни. През 2024 г. стойността на изнесените селскостопански продукти от България за Ирак възлиза на 137.7 млн. щ. д. – ръст от близо 28% спрямо предходната година. Основна стока в износа е слънчогледовото масло. Сред останалите продукти, по-съществен е експортът на кокоши яйца за инкубиране, жив едър рогат добитък, продукти, използвани в хранително-вкусовата промишленост и хлебарски изделия. В същото време, аграрният внос от Ирак остава минимален – 1.3 млн. щ. д., основно трюфели и замразени гъби.
Министър Тахов акцентира и върху потенциала за съвместна работа в областта на селскостопанската наука, дигитализацията, адаптацията към климатичните промени и управлението на водните ресурси. Отправено бе предложение за засилване на институционалните връзки между научноизследователските центрове на двете държави, както и участие в двустранни семинари./agrozona.bg
