Близо 154 дни работим за държавата през 2025 г. Това означава, че тази година отбелязваме Деня на данъчна свобода чак на 3 юни, изчисляват от ИПИ.
За сравнение, миналата година този ден настъпи на 13 май, когато сме работили за държавния бюджет общо 134 дни. Денят на данъчна свобода обозначава периода, в който работим, за да платим задълженията си към държавата.
Бюджетът за 2025 г. залага консолидирани приходи в размер на 90,3 млрд. лв. Отчитайки, че за ден изработваме близо 590 млн. лв. (на база прогнозен размер на БВП от 215 млрд. лв.), то ни трябват близо 154 дни да попълним държавната хазна, обясняват от ИПИ. И уточняват: Денят на данъчната свобода идва рекордно късно, което е следствие от експанзията на бюджета и по-високите нива на преразпределение - от ниво на приходи в размер на 36-37% от БВП в последните години до очакваните 41,9% от БВП в бюджета за 2025 г.
Затова фокусът към бюджета през тази година безспорно трябва да е върху разходната част, отбелязват икономистите на института. Парламентът гласува консолидирани разходи в размер на 96,7 млрд. лв., което е увеличение на разходите с над 18 млрд. лв. спрямо 2024 г. Общият размер на разходите се очаква да достигне 44,9% от БВП, което е безпрецедентно през последните две десетилетия. Бюджетният дефицит е заложен в размер на 6,4 млрд. лв., но е зависим в голяма степен от изпълнението на свръх амбициозната цел за приходи от ДДС. Натрупването на бюджетен дефицит в средносрочната рамка води и до повишението на държавния дълг, като само за 2025 г. в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 млрд. лв.
Късното настъпване на Деня на данъчна свобода е още един сигнал, че в очакването на конвергентните доклади за еврото, фокусът върху фискалната политика не трябва да отслабва, посочват още от ИПИ. Невъзможността да се излезе от твърде дългия период на бюджетен дефицит и повишеното преразпределение през бюджета, както и предложенията за повишение на осигурителната тежест през 2027 и 2028 г., тежат върху конкурентоспособността на страната и се очаква да подкопаят дългосрочния растеж. Текущата година, освен като подготовка за приемане на еврото, трябва да се използва и за насочени усилия към връщане на разума в държавните финанси, с основна цел елиминиране на бюджетния дефицит, овладяване на ръста на разходите и отмяна на очакваното увеличение на осигурителната тежест, препоръчват от института./ dir.bg
