В очакване на Рождество: Традициите на Бъдни вечер

Бъдни вечер е денят преди Коледа, Рождението на Младенеца Исус Христос, народът ни е наричал Малка Коледа или Мали Божич. Бъдни вечер е повече от празнична вечеря и семейно събиране. Това е ден на дълбока духовна подготовка за християните, ден на пост и молитва, предшестващ Рождество Христово. Според православната традиция, на тази вечер се поставя началото на най-светлите празници в църковния календар.

Чрез пост и молитва, вярващите се очистват от греховете и се приготвят да посрещнат раждането на Иисус Христос. Ястията на трапезата трябва да са постни, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На този ден християните се подготвят духовно: чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество. На този ден празнуват Евгени (означава благороден), Евгения, Женя, Жечка, Благородна, Бисер, Бистра, Божин, Божан, Божана.

В народните обичаи могат да се открият различни традиции.

Денят преминава в подготовка на Бъдни вечер. Стопанките подготвят постната трапеза, а мъжете отсичат дъбово дърво – Бъдникът, който трябва да гори до Богоявление, докато текат Мръсните дни до кръщаването на Младия Бог.

Вечер всички членове на семейството сядат на масата.

На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.

При разчупване на обредния хляб, първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.

Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.

Късмет и предсказания

• Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
• Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
• Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
• Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въглена е почернял, предсказанието не е добро.
• На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
• За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2 – 3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
• Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
• На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.

• Източници: bg.wikipedia.org, bulgarianhistory.org, Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев