Институтът за пазарна икономика представи свой алтернативен бюджет за 2019 година. Експертите дават различен поглед върху харчовете на държавата, както и върху приходите, които плащаме всички ние, данъкоплатците. Те предлагат и някои различни от заложените в Бюджет 2019 от Министерството на финансите решения.
Данъците и осигуровките, които плаща всеки българин са различни. Те зависят от работната му заплата при заетите и от размера на пенсията, който пенсионерите харчат през годината. Преки и косвени, данъците са основата, върху която се гради държавата. Добре е да сме информирани как ги събира държавата и колко плаща всеки един от нас.
Ето и основните данъци и осигуровки, които ще плащаме и през 2019 година, по данни от алтернативния бюджет на ИПИ:
1. Данък върху доходите.
Това е пряк данък. От 2008 година е въведен "плосък данък върху доходите", което означава, че всички доходи се облагат с една ставка - в нашия случай 10%. Разлика има при облагане доходите на едноличните търговци - те дължат 15%, а парите, получени от дивиденти, се облагат с 5%.
Този данък се плаща след изваждане на платените осигуровки от общия доход. Най-често данъкът се отчислява от работодателя при изплащане на месечната заплата. Като цяло, данък върху общия доход дава около 11% от всички приходи в хазната, а като обем - за 2018 година се очаква той да е близо 3.4 милиарда лева.
2. Осигурителни вноски.
Плащат се както от работодателя, така и от работника. Има два вида - социални и здравни. Социалните отиват в Държавно обществено осигуряване (ДОО) и са предназначени за пенсия, болест, майчинство при жените, безработица и трудова злополука. Здравните отиват в НЗОК. Има разлика в социалните осигуровки при хората, родени преди 1960 година и след това.
Осигурителните приходи са 29% от всички приходи в хазната. За 2018 година се очаква те да достигнат 6.6 милиарда лева за ДОО и 2.6 милиарда лева за НЗОК.
3. Данък върху печалбата.
Също пряк данък. От 2007 година е 10%, с което от 2008 година бе изравнен с данъка върху дохода на физическите лица. Плаща се от юридически лица, регистрирани в България.
Като дял от общите приходи в хазната, заема 8%. За 2018 година се очаква да достигне 2.4 милиарда лева.
4. Данък върху добавената стойност (ДДС)
Това е косвен данък. Той натоварва потреблението на хората, независимо от техните доходи. У нас той е 20%, което означава, че от всяка стока или услуга, която купуваме, 1/6 от цената се връща в хазната. Само в туризма имаме диференциран данък от 9%.
Това е данък с най-голяма тежест за хазната. Държи дял от 31% от всички приходи на държавата. През 2018 година се очаква от него да бъдат събрани 9.8 милиарда лева.
5. Акцизи.
Друг важен за държавата косвен данък. Налага се върху определени стоки и не отменя и налагането на ДДС върху тях. Сред тях са цигари, алкохол и горива.
Като дял, държи 16% от всички приходи на държавата и за 2018 година се очаква да достигне 5.1 милиарда лева.
6. Мита.
Косвен данък, чиято тежест намаля след приемането ни в ЕС и падане на облагането на европейските стоки. В последните години от мита се събират 150-160 милиона лева.
7. Местни данъци.
Внасят се в общинските бюджети и се определят от общините. Включва облагане на имоти, туристическа такса, патентни данъци. Общо общините събират около 1 милиард лева, но повечето са в големите ни градове и столицата./dir.bg
