За нормален живот на човек от четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 581,31 лв. месечно или 2325 лева общо, според данните на Института за синдикални и социални изследвания /ИССС/ на КНСБ за четвъртото тримесечие на миналата година. Те бяха представени на пресконференция от президента на КНСБ Пламен Димитров, директора на ИССС на КНСБ Любен Томев и експерта Виолета Иванова.
Парите са необходими, за да се удовлетворяват основните нужди от храна, поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти.
Ако работната заплата е единственият източник на доходи, то нейният нетен размер не трябва да бъде по-нисък от 1 163 лева за всеки от двамата родители (бруто 1489 лева). За декември нетният размер на средната работна заплата е 876 лева, което означава, че изостава с около 25 на сто от необходимите средни стойности за издръжка, посочиха от ИССС на КНСБ.
Необходимите средства за издръжка на живота на четиричленно домакинство в София са 3023, 64 лв, а средно на човек от този тип домакинство са необходими 755.91 лева, което надхвърля средните за страната стойности с 30 процента. За всеки от двамата родители на семейство, живеещо в София, средната работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1512 лева, за да се осигурят необходимите средства за нормален живот в столицата. Официалните данни за трудовите възнаграждения в София за четвъртото тримесечие на 2017 година отчитат нетна средна работна заплата от 1 151 лева (бруто 1476 лева), която е с близо 24 на сто по-ниска от необходимата заплата за издръжка на живота.
Издръжката на живот отчита слаб тримесечен ръст от 1 на сто, а на годишна база до 3,3 на сто. Основен принос за повишението на издръжката имат хранителните стоки с ръст от 3,9 на сто на годишна база, при нехранителните ръстът е 1,1 на сто. За последните десет години нарастването на издръжката на живот е с 22,7 на сто.
Според данните на синдиката за последните години разликата в доходите на най-бедните и най-богатите се е увеличила драстично - от 6.1 пъти през 2012 година до 7.7 пъти през 2016 г. - най-високата разлика за страна от ЕС.
Данните за подоходното разпределение показват, че 27, 1 процента от домакинствата са с общ доход на човек до 314 лева /линията на бедност/, или близо 1 млн. 955 хиляди души. 45,1 на сто домакинствата са с общ доход на човек от линията на бедност до необходимите средства за живот /или около 3 млн. 253 хиляди души/, а 27,8 процента от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живот, което е около 2 млн. души.
Има неравенство и в спестяванията на българите. От КНСБ цитираха изследване на социологическа агенция "Тренд", според което около 70 процента от българите не разполагат с банкови депозити и не спестяват. Общият брой на депозитите до 1000 лева са 64 на сто от всички депозити на домакинствата (според данни на БНБ от декември 2017 г.) Данните на БНБ показват тенденция за намаляване на спестяванията в ниските депозитни групи и обратен тренд при високите, каза Пламен Димитров. Броят на депозитите до 1000 лева намалява със 7,2 на сто, а най-голям ръст бележат тези между 200 и 500 хиляди лева./infostock.bg
