Това показват данните от последното изследване на Европейската статистическа агенция Евростат. Страната ни е и на второ място в Евросъюза по дял на градското население в активна възраст, което остава в риск от бедност, въпреки по-високата заетост в последните години.
Според последните данни от годишното изследване на Евростат, през 2016 г. в страната ни е било заето 73,7 на сто от населението в българските градове и едва 57,4 на сто от населението в селата.
Оказва се, разликата от над 16 пункта е без аналог в ЕС, като причината за това е ниската заетост в селата. Все пак се наблюдава тенденция на все повече българи, които живеят в малки населени места, но работят в по-големи близки населени места.
Основна причина за тази разлика, според икономиста Явор Алексиев от Института за пазарна икономика, е лошата инфрастуктруа на много места у нас, която пречи на трудовата миграция.
Втора причина, според Алекиев, е липсата на големи центрове, които да привличат всекидневни трудови мигранти. Това са хората, които от Перник да речем, всеки ден идват да работят в София, такъв тип хора, които са нещо като „пчелички на иконимиката“. Те успяват да постигат естествено сближаване на разликата между регионите, пътувайки до работното си място всеки ден.
И като харчат заплатата си в слабо населените места, създават работа на други. Всекидневните трудови мигранти у нас са малко над 400 хиляди.
Алексиев изтъква, че това число трябва да стане по-голямо, така че чрез тази трудова миграция да може по-слабо населените места да постигнат по-високи доходи.
През последните две години специалистите отчитат подобрение на ситуацията в селата, но разликата с рекордната заетост от 2008 г. остава близо 10 процентни пункта./faktor
