Приведен като догаряща църковна свещ, вчера старецът бе опрял молитвеника почти до лицето си и нареждаше: "Господи Исусе Христа, помилуй ме грешния..." Не знаех откога се молеше, но след 20-ина минути привърши и ...изчезна яко дим. Оглеждах отново и отново одаята - няма го. Чуках, хлопах, виках го по име и накрая в ъгъла някой изшава. Дядо Добри се понадигна и отвори вратата. Сякаш оживял образ от икона застана насреща.
Софиянци го знаят като просяка пред "Св. Александър Невски". Като се разбра, че от изпросените стотинки е дарил 35 000 лв. на храма и с това е станал най-големият дарител в историята на катедралата, го вкараха в клишето "просяка светец". Православният свят поназвайва за дядо Добри, за него е писано и в Русия, и в Румъния, но тези дни медиите съобщиха, че и папа Франциск разказал за просяка светец (виж карето). Но дядо Добри е далеч от земния свят с неговите подмолни капани. Старецът няма хабер от интернет, но там поддържат негови профили във фейсбук и туитър, за него разказва и уикипедия, образът му грее на цяла стена на жилищен блок в столичния квартал "Хаджи Димитър", а на морена на крайбрежната улица в Приморско ликът му е редом до този на Хан Аспарух и други легендарни имена.
24chasa.bg
