За две години средният дълг, поет от българина, е нараснал значително и през 2016 г. възлиза на 912 лв. Това е с 22 процента повече спрямо предходната година и почти двойно повече спрямо борча от 485 лв. през 2014 г., сочат данните на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), обявени във вторник. Положително, че намаляват просрочията на дължимите плащания и хората се издължават по-редовно, но се вземат все по-големи суми назаем, а бързите и скъпи кредити увеличават дела си.
Това се дължи на растящия оптимизъм в българите през последните две години, коментира Райна Миткова, председател на колекторската организация, в която влизат 16 компании, събиращи просрочени плащания и заемащи дял от над 75% от пазара на необслужвани задължения.
Подобрението в икономическата обстановка върна интереса на гражданите към тегленето на кредити и така станахме свидетели на ръст както в банковото, така и в небанковото кредитиране. Това от своя страна неминуемо води и до просрочия, които обаче в подобрени условия се управляват по-лесно, смята Миткова.
Александер Грилихес, член на управата на организацията, коментира, че оптимизмът, позволил на някои потребители непремерена смелост и задлъжняване за по-сериозни суми, е причина за други хора да си позволят не само по-големи, но и повече на брой и недотам необходими разходи. Това е и една от причините за сериозния ръст на бързите кредити.
Бързите заеми най-често за мобилни телефони, компютри и телевизори
"На практика ниската финансова култура и като следствие неумението да преценим дали можем да си позволим определена покупка е причината за трудностите впоследствие да изплатим този тип задължения. Факт, който проличава от разпределението на стоките и услугите, за които потребителите обичайно пристъпват към “бърз” кредит. В началото на класацията виждаме заеми за изплащане на мобилни телефони, компютри и таблети, телевизори”, допълва Грилихес.
Близо половината дълг, възложен за събиране на колекторските фирми, е по банкови заеми, а 30 процента от неплатени мобилни устройства и услуги към телекомите. 20 процента от просрочените и търсени вземания са по бързи кредити.
Според данните на асоциацията, през 2016 г. се отчита допълнително подобрение в нивата на плащаемост. Намаляват хората, които не са погасили вноската по дълга си поради забавено възнаграждение от работодател, което е позитивен знак. В същото време на нейно място се забелязва друга причина за просрочие - забравена неплатена вноска. "Това също е добър знак, защото подобни просрочия се погасяват по-бързо и безпроблемно, тъй като потребителите не изпитват реални финансови затруднения”, казва Райна Миткова.
