Първите два безлихвени заема за финансово оздравяване на общини вече са факт.
Перник е получил 4 млн. лв., а Белово – 2 млн. лв., съобщиха от Министерството на финансите (МФ). Кмет на Перник е Вяра Церовска от ГЕРБ, а на Белово – Костадин Варев, издиган в миналото от партиите "Гергьовден“ и ВМРО, срещу когото през 2015 г. бяха образувани досъдебни производства заради неизгодни сделки.
Ведомството е одобрило оздравителните им планове, което е условие за отпускането на средствата.
Те обаче са значително по-малко от поисканите. През 2016 г. в проекта на оздравителния си план община Перник заложи солидната сума от 20 млн. лв., като идеята бе 10 млн. лв. от тях да отидат за погасяване на стари заеми към бюджета, а към 6 млн. лв. – за разплащане на просрочия. В крайна сметка ведомството на Кирил Ананиев е отпуснало едва 20% от поисканите пари.
В средата на миналата година влязоха в сила промени в Закона за публичните финанси, с които се въведе процедура за спасяване на кметства пред фалит.
До края на мандата на ГЕРБ нито една община не получи одобрение от бившия финансов министър Владислав Горанов на оздравителния си план, защото министърът не беше доволен от предлаганите от местните власти мерки за "стягане на коланите“.
На 7 юни 2016 г. ведомството на Горанов обяви, че 36 от общо 265 общини у нас влизат в процедура за финансово оздравяване заради лоши показатели. В списъка бяха Видин, Кърджали, Дупница, Ловеч, Тетевен, Перник, Велинград, Септември, Сливен, Смолян и др.
В листата на общините с финансови затруднения по закон попадат онези местни власти, които отговарят на поне три от общо шест показателя, посочени в закона. Те са например плащанията по дълговете им да надвишават 15% от собствените приходи плюс изравнителната субсидия, задълженията за разходи в края на годината да надвишават 15% от средногодишния размер на разходите за последните четири години и др.
Влизането на дадена община в списъка не означава автоматично, че тя ще бъде "спасявана" от държавата. Тя започва процедура за оздравяване за период от 1 до 3 години, през които да "стегне коланите" чрез подобряване на събираемостта или вдигане на данъците, намаляване на разходите и дълговете или други мерки.
По предложение на кмета и след обществено обсъждане общинският съвет одобрява план за финансово оздравяване. Като част от него общинските съветници могат да възложат на кмета да поиска от МФ временен безлихвен заем. Финансовият министър отпуска заема, само ако оздравителният план е съгласуван с него.
Ако е налице трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината, правителството може да отпусне субсидия, с която заемът от бюджета на практика се опрощава.
Според най-новите данни на финансовото министерство, обявени в сряда, общините, които отговарят на критериите за влизане в процедура по финансово оздравяване според данните за 2016 г., вече са 32. Това е с 4 общини по-малко в сравнение с класацията по данни от 2015 г.
Това са Симитли, Струмяни, Созопол, Сунгурларе, Бяла, Белоградчик, Брегово, Видин, Димово, Борован, Криводол, Мизия, Оряхово, Кърджали, Кочериново, Сапарева баня, Тетевен, Георги Дамяново, Белово, Велинград, Лесичово, Септември, Перник, Белене, Ветово, Сливен, Баните, Девин, Неделино, Чепеларе, Минерални Бани, Стамболово.
През 2017 г. от списъка за оздравяване отпадат 15 общини, за които допусканията са, че приетите от тях мерки и планове за оздравяване са довели до положителни резултати. Това са общините Кресна, Лясковец, Кирково, Дупница, Рила, Ловеч, Батак, Карлово, Доспат, Мадан, Рудозем, Смолян, Костенец, Опан, Омуртаг, съобщиха още от МФ.
В същото време нови 11 общини попадат в списъка за оздравяване за първи път. Това са Созопол, Сунгурларе, Бяла, Белоградчик, Брегово, Криводол, Оряхово, Кочериново, Лесичово, Белене и Ветово.
21 пък са общините, които трайно попадат в списъка за финансово оздравяване както през 2016 г., така и през 2017 г.
От МФ уточниха, че продължава анализът на постъпилите за одобрение оздравителни планове.
"Дейността на общините се контролира на месечна и тримесечна база с цел недопускане неизпълнение на поетите ангажименти, постигане на финансова устойчивост и възстановяване на получените от централния бюджет заемни средства“, уверяват от ведомството на Кирил Ананиев.
От МФ отчитат още, че се подобрява събираемостта на местните приходи, а много местни власти подобряват като цяло управлението на бюджетите си. Освен това има облекчени онлайн услуги през сайта на Националната агенция за приходите (НАП), които дават възможност за справки и подаване на декларации за местните данъци.
През 2016 г. броят на общините с дефицит е намалял до 60 при 156 за 2015 г.
По данни към 31 декември 2016 г. просрочените задължения на местната власт са близо 184 млн. лв. Общинският дълг и общинските гаранции в края на годината са в размер на 1.25 млрд. лв., като над половината от тях са на Столична община.
