Дебатите за Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз след 2020 г. в Европа навлязоха в най-разгорещената си фаза. За добро или за лошо вече и широката общественост е допусната в него, чрез публичното он-лайн обсъждане, което започна Главна дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" под мотото "Модернизиране и опростяване на Общата селскостопанска политика".
Нужна ли е наистина промяна на ОСП?
Новата система на директните плащания се прилага едва от 2015 г., а две години по-късно започва дебат за промяна. Толкова неуспешна ли беше реформата от 2013 г.?
Все още е рано да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Икономическите и социалните ефекти от последните промени ще бъдат видими едва към 2020 г., когато ще има достатъчно данни за анализ.
Кой тогава има нужда от промяна? Не са фермерите със сигурност. Смяната на системата на директното подпомагане през 7 години освен, че е скъпо, е и опасно. Липсата на предвидимост определено влияе негативно в икономически план на земеделските производители. Същото важи и за администрацията, независимо дали е национална или европейска.
Запазване на базовото плащане
Независимо от всичко трябва да се има предвид за кого е създадена ОСП, към кого са насочени всички приоритети в нея и каква е нейната цел. Затова при всички случаи опростеното основно плащане трябва да се запази. А ако се приеме създаването на общоевропейско базово директно плащане, то по отношение на подпомагането, което ще зависи от държавите-членки и чрез което те ще правят национална политика, трябва да има ясно разделение между инвестиционните и компенсаторните схеми.
Напълно възможно и резонно би било националните директни плащания да съдържат всички компенсаторни плащания, които земеделските производители получават в замяна на поетите от тях ангажименти за опазване на околната среда и климата. Особено като се има предвид, че тези ангажименти в бъдеще ще стават все повече.
Няма логика еднотипни плащания да се съдържат и в двата стълба на ОСП. По-добрия вариант би бил всички плащания на площ от сегашния Втори стълб да бъдат обединени с тези в Първи стълб. При това положение, чрез Програмите за развитие на селските райони, всяка една държава-членка ще може по-добре да отрази инвестиционните нужди на своите земеделски производители.
Без подкрепа за индустриалните фермери
Паралелно с понятието за "активен фермер" е напълно възможно да се появи и понятието "индустриален фермер".
В условието на намален бюджет е напълно възможно системата за намаление на плащанията над определен размер т.нар. "capping" да бъде заменена с едно такова понятие. При това положение, с цел запазване на средства за малки и средни земеделски производители и развитие на икономиката в селските райони, ферми, които попадат в едно такова определение да бъдат изключени от субсидиране.
Един такъв хипотетичен сценарий е напълно възможно да се случи. Идеите и възможностите за модернизиране, опростяване или просто промяна на ОСП са много и идват отвсякъде. Част от тях ще се реализират, част от тях ще си останат просто идеи. Промяната обаче е започнала.
Ето защо е много важно Министерство на земеделието и храните да направи публичен анализа на база, на който администрацията подготвя националните ни приоритети. Много е важно тези приоритети да бъдат представени и обсъдени със земеделските стопани. Още повече, че началото на реалния дебат ще стане по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. Това означава, че ще имаме реалния шанс националните ни идеи да станат европейски и да се реализират.
