Европейската комисия публикува доклад относно приложението на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. В документа се потвърждава важната роля на стратегическите планове по ОСП за поддържане на доходите на земеделските стопани и продоволствената сигурност, като същевременно се подкрепя преходът на селското стопанство в ЕС към устойчив модел на земеделие през периода 2023—2027 г.
В доклада се анализира очакваното въздействие на стратегическите планове за постигане на целите на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023—2027 г., по-специално тези, свързани с околната среда, климата и обществените очаквания, като например хуманното отношение към животните.
Докладът потвърждава, че стратегическите планове по ОСП имат за цел да постигнат най-амбициозната ОСП досега от гледна точка на околната среда и климата.
Докладът също така посочва необходимостта от засилване на инструментите за превенция и управление на риска и от укрепване на подходите за адаптиране към изменението на климата.
За периода 2023—2027 г. ОСП се подпомага от 307 милиарда евро, от които 264 милиарда евро от бюджета на ЕС и допълнителни 43 милиарда евро от национални фондове. Около 2500 интервенции са разработени в 28-те стратегически плана по ОСП, представени от държавите членки и одобрени от Европейската комисия.
По-справедливо разпределение на доходите на земеделските стопанства
Стратегическите планове по ОСП показват значителни съвместни усилия за подпомагане на доходите на земеделските стопанства, осигуряване на по-справедливо разпределение на по-малките стопанства и намаляване на различията в доходите в най-уязвимите сектори и необлагодетелстваните райони. Налице са също така засилени съвместни усилия за модернизиране на земеделските стопанства и засилване на конкурентоспособността на сектора.
Средно селскостопанският доход е само 45% от средната работна заплата в икономиката, с вариации между различните селскостопански сектори и земеделски системи. През 2020 г. подпомагането по линия на ОСП представлява средно 23% от доходите на земеделските стопанства в ЕС. Той се оказва ключов за поддържане на селскостопанската дейност и работните места в отдалечените селски райони, забавяйки изоставянето на земя и обезлюдяването на селските райони. Силният и устойчив селскостопански сектор е предпоставка за стабилно снабдяване с храни, една от историческите цели на ОСП, която остава актуална и днес.
Повече от 10% от директните плащания в ЕС, представляващи 4 милиарда евро годишно, ще бъдат преразпределени чрез преразпределителни плащания в полза на малките и средните земеделски стопанства. Това плащане се е увеличило повече от два пъти в сравнение с предходния период.
Застаряването на земеделските стопани представлява друго предизвикателство за гарантиране на дългосрочната продоволствена сигурност и поминъка в селските райони. Комисията приветства факта, че плановете ще подпомогнат 377 000 млади земеделски стопани при започването на селскостопанска дейност. Това е увеличение в почти всички държави членки, които също надхвърлят необходимите минимални финансови средства.
По-зелен селскостопански сектор в ЕС
За да получат пълни плащания по ОСП, земеделските стопани трябва да спазват засилен набор от изисквания и стандарти за околната среда, климата, здравето, хуманното отношение към животните и достойните условия на труд. Този принцип на обвързаност с условия се прилага за близо 90% от използваната земеделска площ в ЕС и играе важна роля в интегрирането на устойчивите земеделски практики.
Плановете разпределят 32% от общия бюджет на ОСП за доброволни действия за постигане на целите в областта на околната среда, климата и хуманното отношение към животните. Най-големият финансов принос идва от екосхемите и ангажиментите в областта на околната среда и климата в рамките на развитието на селските райони, съответно с 44,7 милиарда евро и 33,2 милиарда евро. Гъвкавостта, предоставена на държавите членки при разработването на тези инструменти, им позволи да се насочат към специфични нужди в своя национален или регионален контекст и да използват взаимното допълване.
Например Португалия, България, Хърватия, Кипър, Гърция и Словения планират да популяризират органичните торове като алтернатива на синтетичните. Германия подкрепя както инвестициите, така и помощта за поддръжка на агролесовъдството. Финландия има схема за зимна покривка за опазване на почвата, докато Испания предлага допълнително финансиране за устойчиви практики за паша и косене на пасища, за да се намали деградацията на почвата и да се подобри биологичното разнообразие. Една полска екосхема осигурява значителна подкрепа за по-добри условия на живот на добитъка.
Като цяло плановете показват потенциал да допринесат за смекчаване на последиците от изменението на климата, особено чрез значителни усилия по отношение на практиките за улавяне и съхранение на въглерод в почвата и биомасата. Като цяло 35% от земеделската земя в ЕС следва да се възползва от действия както за улавяне на въглерод, така и за намаляване на емисиите на азотен оксид. Налице е напредък и по отношение на опазването на устойчивото управление на природните ресурси, със значителни усилия за опазване на почвите, като доброволните практики обхващат 47 % от земеделската земя в ЕС.
По отношение на амбициите на Зелената сделка на ЕС за 2030 г., плановете ще допринесат за постигането на целта от 25% от земеделската площ на ЕС, обработвана по биологичен начин. До 2027 г. приблизително 10% от земеделската земя в ЕС трябва да получи подкрепа от ОСП за биологично производство, в сравнение с 5,6% през 2020 г. Допълващите национални инициативи за развитие на пазара и обществените поръчки ще спомогнат за постигането на общата цел.
Управлението на риска
Докладът също така признава области, за които плановете колективно биха могли да покажат по-високо ниво на амбиция или да преследват по-оптимални подходи. Например, като се има предвид нарастващата поява на екстремни метеорологични явления и свят, белязан от кризи и смущения, Комисията призовава за по-нататъшно укрепване на инструментите за управление на риска и тяхното по-голямо използване в целия Съюз. Въпреки нарастващите усилия се очаква само около 14% от всички земеделски стопанства в ЕС да се възползват от такова подпомагане по линия на ОСП. В доклада се признава, че държавите членки не винаги могат да използват финансиране по линия на ОСП за тази цел и вместо това да прилагат финансирани на национално равнище застрахователни схеми. Необходими са и проактивни мерки за справяне с основните причини за кризи и за повишаване на устойчивостта на стопанствата в средносрочен план.
В своята оценка Комисията също така отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, така че повече земеделски стопанства да възприемат цифровите технологии и иновациите. По същия начин широкият спектър от нужди от консултации, обучение и обмен на знания няма да бъде удовлетворен от планираното до момента финансово разпределение. Докладът отбелязва същите предизвикателства за селските общности. LEADER, подход “отдолу нагоре”, при който предприятията в селските райони, местните организации, публичните органи и физически лица от различни сектори работят заедно, представлява 7,7% от общите фондове на ЕС за развитие на селските райони.
Комисията подчертава в доклада, че стратегическите планове по ОСП не са единственият инструмент, необходим за принос към амбициите на Зелената сделка, “От фермата до трапезата” и стратегията за биологичното разнообразие и за справяне с многото свързани с тях предизвикателства. Взаимното допълване с други фондове на ЕС и национални фондове е от ключово значение за постигане на цялостното им въздействие. Например приемствеността между поколенията, антимикробната резистентност и социално-икономическите нужди на селските райони не могат да бъдат напълно удовлетворени без мобилизиране на други национални мерки и финансиране от ЕС, като например кохезионните фондове на ЕС и Механизма за възстановяване и устойчивост./agrozona.bg
