Проект PoshBee в подкрепа на здрави пчелни популации, устойчиво пчеларство и опрашване в Европа

PoshBee (Общоевропейска оценка, мониторинг и облекчаване на стреса и здравето на пчелите) е проект с множество участници, който се финансира от програмата за научни изследвания и иновации на Европейския съюз „Хоризонт 2020“. Той обединява в консорциум 42 партньори от 14 европейски страни и е с продължителност от юни 2018 г. до май 2023 г.

Координатор на проекта е проф. Марк Браун от Университета Royal Holloway в Лондон, Обединеното кралство. Издателската компания Pensoft е българският партньор в проекта PoshBee.

Описание на контекста на проекта

Пчелите – медоносните пчели и дивите пчели, опрашват нашите култури и диви цветя и по този начин са от съществено значение за благосъстоянието на човека. Въпреки това, в Европа и по целия свят, пчелите са изправени пред много заплахи и като резултат често са в упадък. Агрохимикалите са един от потенциалните фактори за намаляване на здравето на пчелите. Докато лабораторните и полевите проучвания предполагат, че такива химикали влияят отрицателно върху здравето на пчелите, тяхното значение и релевантност в реалния свят остава неясна. Химикалите са неразделна част от съвременното селско стопанство, контролиращи вредители и болести по културите и домашните животни. Въпреки това, агрохимикалите могат също да имат отрицателно въздействие върху нецелевите организми, с произтичащата от това екологична цена [Hallmann et al. 2014]. Потенциалното въздействие на агрохимикалите върху здравето на пчелите е изключително важен, но все още нерешен случай [Godfray et al. 2015], тъй като пчелите предоставят основната екосистемна услуга от опрашването, но са изложени на риск по целия свят [Potts et al. 2016, Vanbergen et al. 2013]. Предишни изследвания показват, че агрохимикалите влияят на поведението, имунитета, продължителността на живот, физиологията и възпроизводството на отделни пчелни колонии, при медоносните и дивите пчели [Godfray et al. 2015, Tsvetkov et al. 2017, Woodcock et al. 2017] и, че това може да намали ефективността на опрашването [Stanley et al. 2015].

PoshBee (www.poshbee.eu) е консорциум от учени, правителствени организации, индустрия и неправителствени организации, които ще се занимават с въпроса за агрохимикалите, за да се гарантира устойчивото здраве на пчелите и техните услуги по опрашване в Европа. Интегрирайки знанията и опита на местните пчеларски и селскостопански организации и академични изследователи, изследователският екип ще предоставим първата цялостна общоевропейска оценка на опасността от излагане на химикали. PoshBee ще предостави изследователски резултати, свързани с практиката и политиката от полза за местни, национални, европейски и глобални заинтересовани страни. PoshBee ще подкрепи здравите популации на пчелите, устойчивото пчеларство и устойчивото опрашване в цяла Европа.

Цел на проекта

PoshBee е интердисциплинарен проект с множество участници, чиято всеобхватна цел е значителното подобряване на устойчивото здраве на пчелите и опрашването в Европа. Проектът ще: 1) предостави първата общоевропейска количествена оценка на опасността от излагане на химикали за питомните и дивите пчели; 2) определи как химикалите самостоятелно, в смеси и в комбинация с патогени, и хранене влияят върху здравето на пчелите; и 3) чрез интерактивни иновации отговарят на потребностите на практиката от инструменти за мониторинг, съвременни и иновативни скринингови протоколи, както и на потребностите от резултати от научни изследвания (и за практиката, и за политиката) за местни, национални, европейски и глобални заинтересовани страни.

Специфични цели

1. Риск от експозиция: опирайки се на допълващата експертиза на разнообразния набор от участници в PoshBee, ще бъде количествено изчислено излагането на медоносните и дивите пчели на химикали в рамките на основните в Европа селскостопански производствени системи.
2. Екотоксикокинетика: чрез разработването на иновативни протоколи и нов модел системи, съвместно създадени с партньори- крайни потребители, ще бъде оценена токсичността и динамиката на ключови агрохимикали и техни смеси при медоносни и дивите пчели.
3. Ефекти върху здравето: прилагайки интердисциплинарен подход, ще бъдат интегрирани лабораторни, полуполеви, полеви и ландшафтни проучвания, за да се осигури цялостно разбиране за това как се отразяват на здравето на медоносните и дивите пчели химикалите, техните смеси и взаимодействието им с патогени, и храненето.
4. Моделиране здравето на пчелите: PoshBee ще разработи първият холистичен модел за здравето на пчелите.
5. Инструменти за мониторинг и протоколи: ще бъдат предоставени валидирани инструменти за мониторинг и оценка на здравето на пчелите и излагането им на стрес. Ще бъде разработен и тестван иновативен „въздушен сензор“ за пчелни кошери за оценка на излагането на химикали. Използвайки протеомика, ще бъде създаден нов инструмент за молекулен мониторинг или „здравна карта“ за пчелите, който да измерва излагането на химикали, патогените, имунния капацитет и хранителното състояние.
6. Движеща политика и практика: PoshBee ще разработи европейски хъб за обмен на знания за здравето на пчелите, който да работи съвместно с ключовите заинтересовани страни в сектора на отглеждането на медоносни пчели, агрохимията, земеделието, опрашването, научните изследвания, европейска политика и регулации, и опазването на пчелите.

7. Описание на дейностите

   PoshBee ще определи излагането на медоносните и дивите пчели на агрохимикали в цяла Европа. Той ще комбинира тези профили с данни за разпространението на патогени и хранителното състояние, за да обясни как химикалите влияят върху здравето на пчелите. Чрез лабораторни, полуполеви и полеви експерименти проектът ще определи екотоксикологията и причинените от химикалите ефекти върху здравето на пчелите. И накрая, проектът ще разработи нови протоколи за екотоксикологични изследвания при пчелите, както и нови инструменти и модели за мониторинг на експозицията и прогнозиране на въздействието на химикали, патогени и хранителен стрес при пчелите в дивата природа.

   В това проучване са използвани 16 рапични полета в Южна Швеция за изследване ефекта в реалния свят от експозицията на клотианидин върху пчелите. Половината от полетата са засети с обработени с клотианидин рапични семена, а половината – със семена без клотианидин. Колиниите от медоносни и диви пчели, както и пашкули и гнезда са поставени на всяко поле и са наблюдавани през вегетационния период; с колониите от медоносните пчели също се следи следващата година през втори сезон на експозиция на клотианидин в рапица. Химическият анализ на нектара и прашеца, събрани от пчелите, показа големи разлики в експозицията на клотианидин между третираните и нетретираните полета, както и между двата сезона. Растежът и развитието на колониите от медоносни пчелите не се влияят от експозицията на клотианидин, но дивите пчели (bumblebees and mason bees) дават много по-малко потомство при третираните полета, отколкото при нетретираните. Последващи анализи показват, че експозицията на клоцианидин не оказва влияние върху нивата на патогени нито при медоносните пчели, нито при дивите пчели, нито върху имунните гени на медоносните пчели. Изводът е, че колониите от медоносни пчелите са сравнително устойчиви на излагане на неоникотиноиди в селскостопанските райони, но дивите пчели са силно засегнати.

   За земеделските производители: Ако дивите опрашители и тяхното опрашване са важни за вас или вашите съседи, помислете за адаптиране на вашата стратегия за растителна защита, за да намалите употребата на пестициди, особено при цъфтящи култури и по време на цъфтеж. За медоносните пчели това същоби било не само полезно, но по-малко критично.

   Препоръки на изследователския екип: Много от последните доклади описват дългосрочните спадове при насекомите. PoshBee има за цел да идентифицира фактори, които влияят отрицателно върху пчелите в европейските земеделски земи и през 2019 г. извърши обширно общоевропейско теренно проучване в над 8 държави. Препоръките на изследователския екип към групи, които планират да извършват подобни теренни проучвания за опрашващите насекоми, във ферми и с множество партньори, са изброени по-долу:

   Учени:
   • Приемете, че между партньорите ще се получат вариаци, но запишете подходящите данни, които да бъдат изпозлвани като ковариации в последващия анализ на данни
   • Уверете се, че всички методологични протоколи са разбираеми и приложими за всички партньори
   • Ако са необходими специалисти техници, наемете персонал запознат с тези процеси или осигурете на персонала подходящо обучение
   • Освен ако не са налични допълнителни ресурси (персонал / превозни средства / финансиране), избягвайте добавянето на допълнителни „странични проекти“ извън обхвата на основния проект
   Пчелари

   • Стандартизирайте кошерите обект на проучването по отношение на оборудване, размера на колонията и др. Ако е възможно, вземете колонии от един източник
   • На пчеларите трябва да бъдат дадени ясни насоки за всички аспекти от управлението на кошерите и какви записи на данни трябва да поддържат
   • Пчеларите трябва да поддържат редовен контакт с ръководителя на проекта и да съобщават кои процедури са извършени и какви вредители и болести са били наблюдавани

   Фермери
   • Производителите/ терените за проучване трябва да бъдат локализирани в началото на процеса на планиране
   • Изследователите трябва да обяснят какво планират да правят, кога и как фермерът може да помогне през цялото проучване. Фермерите трябва да обяснят какво им е необходимо, така че работата на стопанствата да не бъде отрицателно засегната от изследователската програма.
   • Фермерите трябва да питат каква информация, свързана с терена на проучване и управлението на полските култури, се изисква от изследователския екип и след това да поддържат подходящи, лесно достъпни записи на данни./agrozona.bg