"Българският енергиен холдинг" (БЕХ) е купил от международната компания в ликвидация "Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл" дъщерното й дружество в България и търговската му дейност у нас е възобновена. До сделката се стигнало през септември 2016 г., след като неизвестен външен инвеститор чрез посредник се опитал да купи активите на "Набуко Газ Пайплайн България" от компанията майка. За да не попаднат проектантките разработки за българското трасе на прекратения проект "Набуко" във фирма, чиито цели са неясни, БЕХ е решил да придобие дружеството и да използва технологичната документация за други проекти, обясниха от държавния холдинг пред Mediapool.
От БЕХ не казаха каква е цената на сделката, тъй като нямали право на това без съгласието на продавача, но от сключеното споразумение между двете страни, публикувано с Търговския регистър, може да се заключи, че е минимум около 9.4 млн. лв., колкото е капиталът на дружеството.
То беше собственост на регистрираната в Австрия компания, която трябваше да изгражда газопровода "Набуко" за алтернативни доставки на природен газ през Турция, България, Румъния и Унгария до австрийския газоразпределителен център "Баумгартен". Акционери в международната компания, малко преди да бъде сложен край на проекта през лятото на 2013 г., бяха австрийската "О Ем Ви", френската “Газ дьо Франс“, "Българският енергиен холдинг", Турската БОТАШ, румънската "Трансгаз" и унгарската МОЛ. Компанията имаше дъщерни дружества в страните, през които се планираше да минава "Набуко".
След като през юни 2013 г. консорциумът, разработващ азерското находище "Шах Дениз II" в Каспийско море, предпочете да транспортира суровината си по Трансадриатическиа газопровод вместо по "Набуко", проектът се оказа без начална суровина, за да гарантира финансирането си и беше прекратен. Започна ликвидацията както на международната компания, така и дъщерните й фирми. Дейността на българската е прекратена на 24 април 2014 г. и е назначен ликвидатор.
Две години и половина по-късно обаче БЕХ решава да купи активите. От холдинга посочиха, че подобни сделки по придобиване на активи са осъществени и за австрийската и унгарската част от трасето на "Набуко". "На по-ранен етап беше проявен интерес към закупуване на цялостните активи за проекта от посредник на неизвестен външен инвеститор, което, ако беше осъществено като сделка, би довело до неяснота в полза на кого и с каква цел се придобиват активите, включително тези на българска територия", заявиха от БЕХ пред Mediapool.
Така България остава титуляр върху разрешението по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за проекта на българска територия, което е валидно до 15 април 2018 г., допълниха от енергийната компания. Друга цел е запазване в полза на българската страна на проектантските разработки, за да може да се използват частично или цялостно за други проекти, които биха се реализирали, казаха още от БЕХ.
Търговската дейност на предприятието и възобновена, ликвидаторът Недялко Апостолов е освободен и за изпълнителен директор е назначен Петьо Игнатов. От обяснението на БЕХ обаче става ясно, че това е временно, а дружеството "Набуко Газ пайплайн България" ще се влее в холдинга, за да не се налага издръжката на отделна компания, но държавата да запази титулярни права по разрешителното по ОВОС.
За какви проекти би могла да послужи тази оценка засега не е ясно. Най-вероятно разрешителното за трасето може да бъде използвано от държавния газов оператор "Булгартрансгаз" за развитие на неговата мрежа, както и за газовия хъб, ако все пак се реализира този проект. През българска територия газопроводът "Набуко" трябваше да е 412 км и да минава през 9 области (Ямбол, Бургас, Шумен, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Русе и Враца), 24 общини и общо 112 населени места.
В отговор на въпрос на Mediapool възможно ли е използването на решението по ОВОС за реализацията на българското тресе от "Набуко" за други проекти, от МОСВ обясниха, че ако одобреният с това решение вариант за трасето и съоръженията към газопровода останат същите, тяхното изграждане може да бъде започнато, като трябва само да се уведоми ековедомството за промяната на възложителя на дейностите.
Ако обаче новият възложител предвижда някакви частични изменения в технология, параметри, местоположение и др., той трябва да уведоми МОСВ за предвижданите промени и ведомството да прецени дали има нужда от нова оценка за въздействие върху околната среда.
