Световният обем на вноса на храни се очаква да достигне нов рекорд тази година, въпреки че се прогнозира да расте с много по-бавни темпове в сравнение с миналата година, поради нарастващите световни цени, водени от по-високите котировки за плодове, зеленчуци, захар и млечни продукти и намаленото търсене, особено в икономически най-уязвимите страни, според нов доклад, публикуван от Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО).
Прогнозата за храните на ФАО изчислява, че световната сметка за храна ще се вдигне до 1,98 трилиона долара през 2023 г., което е с 1,5 процента повече от 2022 г. Тя е нараснала с 11 процента през 2022 г. и с 18 процента през 2021 г., предаде БТА.
Докато вносът на храни от развитите икономики продължава да се увеличава, сметката за внос за групата на най-слабо развитите страни се очаква да намалее с 1,5 процента тази година, а тази за развиващите се страни нетни вносителки на храни да спадне с 4,9 процента, според ФАО.
„Спадът в обемите на вноса на храни е тревожно развитие и в двете групи, което предполага спад в покупателната способност. Тези опасения се засилват от факта, че по-ниските международни цени за редица основни хранителни продукти не са (или поне не напълно) се превърнали в по-ниски цени на местно ниво на дребно, което предполага, че натискът върху разходите за живот може да продължи през 2023 г.“, предупреждава двугодишният доклад на Отдела за пазари и търговия на ФАО.
Новото издание на Прогнозата за храните има специална глава, в която се разглеждат последните промени в хранителния компонент на индекса на потребителските цени за развиващите се страни нетни вносителки на храни и как валутните движения, особено по отношение на щатския долар, в който се фактурира по-голямата част от търговията със селскостопански храни, влияят върху инфлацията на цените на храните в тези държави.
Докато обезценяването на щатския долар по време на глобалната продоволствена криза от 2007-08 г. помогна на вносителите на храни да компенсират увеличението на цените на храните, обратният ефект беляза последните години. Например световните цени на царевицата са намалели с 10,2 процента между април 2022 г. и септември 2022 г., но средно само с 4,8 процента, когато са изчислени в реални местни валути на за развиващите се страни нетни вносителки на храни.
Това подчертава значението на добре съобразените интервенции за борба с инфлацията, каза един от авторите на доклада и старши икономист на ФАО Ел Мамун Амрук. В противен случай, предупреди той, „нарастващите цени на храните могат да доведат до социални вълнения и увеличени финансови предизвикателства, подкопавайки усилията за борба с бедността и продоволствената несигурност и заличавайки всеки напредък, постигнат досега“.
Последната версия на Прогнозата за храните на ФАО, съдържаща прогнози за производството, търговията, използването и нивата на запасите на основните хранителни продукти в света, сочи вероятни увеличения на производството в повечето категории, включително ориз, едрозърнести и маслодайни култури, мляко, захар, месо, риба и рибни продукти. Световното производство на пшеница обаче може да падне от най-високото си ниво за миналия сезон.
Независимо от тази като цяло положителна перспектива, глобалните системи за производство на селскостопански храни остават уязвими на сътресения, произтичащи от екстремни метеорологични явления, геополитическо напрежение, промени в политиката и развития на други пазари на суровини, с потенциала да нарушат деликатния баланс между търсене и предлагане и да повлияят на цените и световната хранителна сигурност.
Глобалното производство на едрозърнести култури се очаква да нарасне с 3 процента до 1513 милиона тона, нов рекорд, подкрепен от очакваното значително увеличение на производството на царевица в САЩ и рекордна реколта в Бразилия, което ще доведе до по-високи общи доставки и по-ниски цени.
Прогнозите са световното производство на ориз да нарасне с 1,3 процента през 2023/24 г. до 523,5 милиона тона, докато международната търговия се очаква да спадне с 4,3 процента по обем до 53,6 милиона тона. Очакваното увеличение на производството отразява най-вече положителни стимули, осигурени от като цяло по-високи цени на производител, облекчаване на разходите за торове и продължаване на мерките за държавна помощ.
За разлика от това, световното производство на пшеница през 2023 г. се очаква да намалее с 3 процента от най-високото си ниво за всички времена от 777 милиона тона през 2022 г., което се дължи главно на очакваните намаления в Руската федерация и Австралия, като и двете регистрираха рекордни количества миналата година. Спадовете отразяват най-вече вероятните въздействия на екстремни метеорологични явления, като по-малко засадени площи.
Очаква се глобалното производство на маслодайни култури, мляко и захар да нарасне, както и това на месо, въпреки че обемите на свинското и говеждото месо може леко да спаднат през 2023 г.
Глобалното производство на водни животни също се очаква да нарасне през 2023 г., въпреки че това се дължи на очакваното увеличение на производството на аквакултури, тъй като риболовът се свива./agrozona.bg
