В началото на май приключи общественото обсъждане на насоките за кандидатстване и критериите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). От публикуваните за разискване документи обаче прозряха множество неясноти, неточности и различен подход при различните мерки. Редица браншови организации изпратиха становища по отношение на насоките.
На този етап работни групи за изчистване на неточностите съвместно с браншовите организации не са сформирани, а въпросителните за критериите по процедурите все още не са намерили своя категоричен отговор.
Най-проблематичните моменти в НПВУ обсъдиха Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на АЗПБ и Елена Иванова, директор на дирекция Развитие на селските райони в МЗм в предаването на AgroTv „Брюксел в превод“.
Спрямо така представените условия за допустимост към момента няма възможност животновъдните стопанства да увеличават поголовието, няма възможност и за диверсификация на дейностите. Причината за това е, че ДФЗ ще разглежда проектните предложения на базата на настоящото състояние на фермите като брой и видове животни.
Редица браншови организации запитаха дали има политическо решение и умисъл в това да не се допуска разширяване на фермите или е пропуск от страна на МЗм.
„Решението ни не е политическо. Ще преразгледаме позицията си, за да не ограничаваме чувствителните сектори.“, заяви в отговор Иванова. Тя допълни още, че по време на общественото обсъждане подобни коментари са постъпили и от други браншови организации в животновъдния сектор и тяхното виждане също е да се преразгледат текстове и да няма такива ограничения, както и да се приеме подход, който засяга чувствителните сектори.
В предаването директорът на АЗПБ изрази несъгласие с това, че животновъдите няма да бъдат оценени по критериите с по-добри точки за приоритетен сектор, когато закупуват земеделска техника за производството на фураж.
„Целенасочено ли е да не се дават точки, когато производителите купуват техника за фуражи? Защо се прави това. Така стават равнопоставени с останалите сектори?“, запита Дъбнишка.
В отговор Иванова заяви, че по време на общественото обсъждане и други браншови организации са обърнали внимание на тази тема, като по-скоро става въпрос за недоглеждане и казусът ще бъде преразгледан от МЗм.
През февруари 2023 г. ЕК стартира наказателна процедура за България, поради необновяването на Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) и вторите Плановете за управление на риска от наводнение (ПУРН).
В този контекст, земеделските производители ще бъдат поставени в ситуация, в която да подготвят проектните си предложения на база настоящите ПУРБ и ПУРН. Съществува обаче хипотеза, в която след приключване на приема, в страната ни да бъдат приети нови и актуализирани ПУРБ и ПУРН, в които е възможно да има промени в категоризацията на състоянието на водните тела и респективно и мерките за управление.
Този казус поставя под въпрос одобрението и изпълнението на проектите в направление „напояване“, както и поставя под риск усвояването на тези средства по Плана.
„Изясняването на този казус е ключово за интереса и успеха на процедура „напояване“, коментира Дъбнишка.
От страна на МЗм съобщиха, че в момента очакват отговор от Европейската комисия по този казус. Според Иванова, фермерите, които ще кандидатстват по тази процедура ще бъдат в едно заварено положение и въпреки създалата се ситуация би трябвало да бъдат допустими и да няма такива рискове за тях. Очаква се коментарът на ЕК по темата.
В случай обаче, че отговорът на ЕК не е положителен, за момента няма план Б по отношение на това какви мерки ще бъдат взети, за да не пропадне финансирането на проектите за напояване с бюджет в размер на близо 100 млн. лв./ngobg.info
