През последните 15 години България трайно заема второ място на Балканите по балансирано салдо в търговията със зърнени култури, сочат данни от изследване на икономиста на Българската стопанска камара Борислав Георгиев, публикувано от БСК.
Безспорният водач на Балканите за този период на база положителен баланс в натура за зърното е Румъния, на трета позиция е Сърбия. България има постоянно положително салдо за всичките позиции, но румънското положително салдо е равно на сумата от положителните салда на България и Сърбия, взети заедно, като конкретно при пшеницата България и Румъния имаме еднакъв положителен баланс.
След членството в ЕС, в сравнение с петилетката преди членството, България е практически водеща на Балканите с три пъти повече положителен баланс при зърнените култури – повече от 4,6 милиона тона. Износът на пшеницата е устойчиво положителен и достига повече от 5 милиона тона. При царевицата износът се променя между 1,4 и 2,5 милиона тона.
Пшеницата има средногодишен дял за 2007-2022 г. от повече от 64% в натура при износа, царевицата е с повече от 26%, а ечемикът е с близо 8%. За 2021 г. пшеницата вече води с дял от 69%, царевицата има 24%, а ечемикът – с близо 6%.
Секторът е един много положителен пример, особено отчитайки възможностите за световния пазар на Руската федерация и Украйна, коментира Георгиев. Според него първият приоритет на този сектор би трябвало да бъде задълбоченият анализ на зърнопроизводството в натура и възможностите за оползотворяване на максимална част от добавената стойност в земеделието у нас. Липсва информация в каква степен секторът е основа за евентуално развитие на българското производство на мляко и месо. При създаване на национална българска стратегия той може да бъде използван и за разширяване на възможностите за доставка на природен газ, защото основни доставчици на газ в Средиземноморието са потребители на българска пшеница, смята експертът.
Изследването обхваща експортните зърнени култури, описани в глава 10 на митническата тарифа: пшеница (митническа тарифна позиция 1001); ръж (1002); ечемик (1003); овес (1004); царевица (1005); ориз (1006); сорго на зърна (1007); елда и просо (1008).
Заради силно отворения характер на българската икономика, тези данни дават обща характеристика за производството на зърно, се отбелязва в изследването. За пълнота е направено сравнение в натура (в тона) за износа, вноса и баланса за балканските държави. В изводите са разгледани пет години преди членството на България в ЕС и петнадесет години след това. Това позволява по-ясно да се види причинно-следствената връзка между национална политика и състояние на сектора./agrozona.bg
