В България - културните и творчески индустрии създават сериозен икономически резултат. През последното десетилетие те си извоюваха признание за специфично икономическо поле с голяма динамика, със социални измерения, създаващи партньорски мрежи между обществения сектор и частния бизнес. Културните и творчески индустрии са катализатор за развитие на нови технологии и иновации в културния и индустриален сектор, неделима част са от образованието и модерните регионални и градски политики. Съвместното изследване на Обсерватория по икономика на културата и Столична община на икономическия принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм, за периода 2008-2020 г. е основа за създаването на ефективна и ефикасна културна политика на национално и общинско ниво.
Културните и творчески индустрии реализират икономически принос в БВП от 5,67%, около 106 000 заети/ повече от 80 000 заети са в частни и неправителствени организации и над 23 800 микро, малки и средни организации.
Данните от изследването очертават София като национален център на културните и творчески индустрии (КТИ) за периода 2008-2020 г.
Изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм създават 4,09% (2008) – 5,67 % (2020) от добавената стойност (по факторни разходи) в икономиката на България. За наблюдавания период това е усреднен показател от около 4,7 % добавена стойност, което е в горната граница – обикновено между 2%-6% е добавената стойност според повечето европейски картографирания през последните години. В столицата София се създава над 80% (2020г) от добавената стойност на сектора. Водещи области с над 90% концентрация по създаване на добавена стойност в столицата са филмовата индустрия - около 99 % и софтуера и видео игрите с около 84 %, 73 % от рекламния пазар и 65% от музикалната индустрия. Културните индустрии са тази част от сектора, която създава най-висока добавена стойност в България, следват творческите индустрии, на трето място е културния туризъм и последни по добавена стойност са изкуствата и културното наследство.
За периода 2008-2020- изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм са 8-ми сектор по икономически принос/добавена стойност по факторни разходи/ в българската икономика. Близо два пъти по-висок дял на творческата икономика, в сравнение с данните на национално ниво в Столична община – 9,8% или 4-то място по добавена стойност в икономиката на София.
Добавената стойност на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм в България нараства повече от два пъти и половина от 1,6 млрд. лева през 2008 г. до 4,2 млрд. лева през 2020 г.
-
Преки чуждестранни инвестиции
Един от най-важните показатели за измерване на ефективността и ефикасността в областта на културния и творчески сектор е привличане на чуждестранни инвестиции. Динамиката на числата за периода 2008-2020 г. показва повече от два пъти нарастване на преките чуждестранни инвестиции за изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм – от малко над 415 млн. евро през 2008 г., до над 490 млн. евро през 2020 г. Факторите, които влияят на увеличението на преките чуждестранни инвестиции са стабилната бизнес среда, по-високите възнаграждения и по-високата специализация и образователен статус на заетите в културните и творчески индустрии. Не по-малък фактор в привличането на инвестиции е и данъчното законодателство – подоходен и корпоративен данък в размер на 10%, което е притегателен фактор за инвестиции, от гледна точка на минимизиране на разходите за осъществяване на дейност в България. Двигател на привличане на преки чуждестранни инвестиции са културните индустрии и в най-голяма степен - радио, телевизия и нови медии, филмова индустрия, софтуер и видео игри.
Организациите и високата динамика на техният брой в България е свързан с потенциала на творческата икономика, чиято основа са културните индустрии и голямата заетост, която генерират. Броят на организациите в изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм през 2008 г. е 15 537, достига до 24 296 през 2019 г. и поради Ковид пандемията последиците от нея, намалява до 23 818 организации. Над 50% от организациите са концентрирани в София. Тази характеристика е свързана с огромния брой организации в сектора в София – 7 114 през 2008 г. , достигайки най-висок брой през 2019 г – 12 510 и реализиран лек спад - 12 374 през 2020 г. – поради ковид - кризата. Организациите в творческата икономика са 10,05% (2020г.) от всички организации в София – или това значи, че всяка десета организация в столицата е организация на творческата икономика. Преобладаваща част са микро организации или дори отделни творци, които имат регистрирани самостоятелни организации.
Основната част от наблюдаваните организации са в частния сектор. Много често те са обвързани от общия творчески процес, т.е. те са представители на различни части на стойностната верига при създаване и дистрибуция на културните стоки и услуги, имат някои свързани дейности, използват общи ресурси, които се преливат. Тези характеристики на производството създават елементи на т.нар. мрежова структура. Подобни структури при определено технологично ниво (навлизане на нови технологии, иновации от различен тип) могат да създават вертикална и хоризонтална връзки, дори интеграция, т.е. създава се клъстър. Географската концентрация, т.е. обособеността на района е задължително условие. Имайки предвид горните характеристики, можем да приемем, че в София има обособен клъстър и той е във аудиовизуалния сектор. В града се създава 97% от оборота и добавената стойност на този сектор, тук са и 86% от заетите в нея, както и 77% от филмовите организации. Но, което е с голямо значение за един клъстър е ясно очертано при националната филмова индустрия. Тя е обвързана с дейности като звукозаписа, фотографията, дизайна, новите медии, компютърните игри (които също са концентрирани тук) и тя е свързана индустрия технологично с телевизията, сценичните изкуства, музикалния бизнес, рекламата, дигиталните медии, книгоиздаването, образованието. Всички тези дейности и индустрии са обвързани хоризонтално и вертикално, т.е. създават мрежови взаимоотношения с филмовото производство концентрирани в София. Можем да обобщим, че създаденият клъстър е в областта на аудио- визуалната индустрия.
Делът на заетите в изкуствата, културните и творческите индустрии и културния туризъм в икономиката на България нараства от 3,23% през 2008г., на 4,17% през 2020 г. или от 86 217 заети през 2008 до 105 977 през 2020 г. Заетите, които са концентрирани в София са между 50- 60% за периода 2008-2020 г.. В абсолютни стойности - динамиката на заетите в София нараства от 51 217 през 2008 до 66 464 през 2020 г. Повтаря се тенденцията на изключително висок дял в икономиката на София на наетите лица по извънтрудови правоотношения (граждански договор) в изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм – 21,66%. Делът на „плаващи работни ангажименти“, без трудов договор, без постоянен срок на заетост е около 1/5 в икономиката на България. Този висок дял се обяснява и с относително високото финансиране на проектен принцип, което във време на Ковид кризата през 2020 г. бе увеличено в програмите на национално ниво и в Столична община. Най-висок дял на заети от изкуствата, културните и творчески индустрии и културния туризъм, имат културните индустрии с над 72 % през 2008 г. и достигат до 78% през 2020 г.
Високата добавена стойност и растежът на заетостта е непрекъсната тенденция и тази положителна динамика се превръща в най-силната отличителна характеристика на творческата икономика и на културните и творчески индустрии – това са секторите създатели на работни места и устойчива заетост./ngobg.info
