Оздравяването на закъсали с парите общини върви бавно и трудно, а финансовото министерство не доволно от усилията на местната власт за "стягане на коланите". Това е равносметката половин година след влизането в сила на промените в Закона за публичните финанси, с които се въведе процедурата за спасяване на кметства пред фалит.
До момента нито една община няма одобрен от финансовия министър Владислав Горанов оздравителен план, става ясно от отговори на Министерството на финансите (МФ) до Mediapool.
На 7 юни 2016 г. ведомството на Горанов обяви, че 36 от общо 265 общини у нас влизат в процедура за финансово оздравяване заради лоши показатели. В списъка влязоха Видин, Кърджали, Дупница, Ловеч, Тетевен, Перник, Велинград, Септември, Сливен, Смолян и др.
В листата на общините с финансови затруднения по закон попадат онези местни власти, които отговарят на поне три от общо шест показателя, посочени в закона. Те са например плащанията по дълговете им да надвишават 15% от собствените приходи плюс изравнителната субсидия, задълженията за разходи в края на годината да надвишават 15% от средногодишния размер на разходите за последните четири години и др.
Влизането на дадена община в списъка не означава автоматично, че тя ще бъде "спасявана" от държавата. Тя започва процедура за оздравяване за период от 1 до 3 години, през които да "стегне коланите" чрез подобряване на събираемостта или вдигане на данъците, намаляване на разходите и дълговете или други мерки.
По предложение на кмета и след обществено обсъждане общинският съвет одобрява план за финансово оздравяване. Като част от него общинските съветници могат да възложат на кмета да поиска от МФ временен безлихвен заем. Финансовият министър отпуска заема, само ако оздравителният план е съгласуван с него.
Ако е налице трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината, правителството може да отпусне субсидия, с която заемът от бюджета на практика се опрощава.
За последните шест месеца министър Горанов не е одобрил нито един оздравителен план, въпреки че 16 общини са му представили такива, става ясно от отговорите на МФ. Това са част от най-закъсалите общини като Перник, Сливен, Дупница, а също Кресна, Симитли, Лясковец, Видин, Кирково, Георги Дамяново, Баните, Девин, Доспат, Мадан, Неделино, Костенец и Минерални бани.
Останалите общини в оперативен план са изпращали в МФ проекти на оздравителни планове, но те не са финализирани.
Така на нито една от закъсалите 36 общини до момента не е предоставен безлихвен заем по новите правила, защото наличието на одобрен оздравителен план е условие за получаването на средствата, става ясно от отговорите на МФ.
Още през лятото Горанов заяви, че не е доволен от повечето планове на общините.
"За съжаление, голяма част от плановете са доста наивни и ще трябва да се преработят. По голяма част от тях вече са получени коментари от Министерството на финансите. Работим заедно с общините в оперативен порядък, за да им помогнем и да им покажем какво очакваме да видим. Но ако те се заблуждават, че ресурсът, който ще получат от нас, задължително ще се трансформира в безвъзмездна финансова помощ, това не е целта на оздравителните програми", каза през август Горанов.
С повечето от плановете си общините поискаха милиони левове безлихвени заеми от държавата с надеждата да им бъдат опростени. Само община Перник например поиска 20 млн. лв., като идеята бе 10 млн. лв. от тях да отидат за погасяване на стари заеми към бюджета, а към 6 млн. лв. – за разплащане на просрочия.
Община Кърджали пък обяви, че ще иска от Горанов 7.8 млн. лв. Доспат също разчиташе на 6.6 млн. лв., а Дупница – на 3 млн. лв.
Извън процедурата по финансово оздравяване финансовото министерство е отпуснало безлихвени заеми от централния бюджет на 4 общини за второто полугодие на 2016 г. в размер на 1.19 млн. лв. Малко Търново е получила 300 хил. лв., Брегово – 226 хил. лв., Криводол – 630 хил. лв., а Джебел – 35 хил. лв.
"Заемите са със срок на възстановяване една календарна година. Причините за предоставянето им са свързани с преодоляване на временни касови разриви по бюджетите на общините по повод на еднократно възникнал в хода на 2016 г. проблем на територията на общината", уточниха от МФ.
Оттам добавиха, че ако заемите не се възстановят в срок, МФ ще започне да удържа от съответните общини дължимите им изравнителна субсидия и целева субсидия за капиталови разходи.
По данни към 30 септември 2016 г. просрочените задължения на местната власт са близо 194 млн. лв.
