Износът на пшеница от Индия се е увеличил до 1,4 милиона тона през април срещу 242 800 тона през същия месец на миналата година, пише в. "Економик таймс" (Economic times), цитиран от ТАСС и БТА.
Увеличеният износ от Индия е донесъл известно облекчение на стоковите пазари, търсещи алтернатива, след като износът през Черно море от Украйна е блокиран, посочва Ройтерс.
Импулс за ръста на износа е било повишаването на цената на пшеницата в глобален план. Индийските търговци са сключвали сделки между 295 и 340 долара за тон.
През април Индия е единственият голям износител на зърно, чийто доставки навън растат. През май се очаква страната да изнесе поне 1,5 милиона тона зърно.
През миналата финансова година, която приключи на 31 март, Индия е изнесла рекордните 7 милиона тона зърно. Основните купувачи на индийска пшеница са Южна Корея, Шри Ланка, Оман и Катар.
Предишният рекорд е от 2012-13 г., когато Индия е изнесла 6,5 милион тона зърно.
През финансовата 2022-23 г. Индия планира да произведе 111,32 милиона тона зърно срещу 110 милиона тона зърно за настоящата и допълнително да увеличи износа. Делхи планира да продаде 2 милиона тона зърно на Египет, както и да достави зърно на Нигерия, Тайланд, Виетнам, Турция, Бангладеш и други страни.
Защо цените на храните са толкова високи?
Русия и Украйна осигуряват около 30 на сто от глобалния износ на пшеница, но потокът секна след началото на войната. И въпреки че националните запаси, консумирани там, където са произведени, остават сравнителни високи, спадът на износа от двете воюващи страни предизвика конкуренция за останалото жито на пазара и доведе до покачване на цените, казва Бриджит Хю от американския Център за климат и сигурност, цитирана в анализ на Ройтерс.
Особено засегнати се оказаха бедните държави. Около 40 на сто от пшеницата, внасяна в Африка, идва от Украйна и Русия, а цените на хляба в Ливан вече скочиха със 70 на сто, посочват от IPES.
Нарушеният износ обаче не е единствената причина за ръста на цените, който вече засегна и царевицата, ориза и соята, тъй като купувачите потърсиха алтернативи на пшеницата.
Насърчени от конфликта, финансовите спекуланти се втурнаха да инвестират в зърнени фючърси и това автоматично и напълно изкуствено наду цените и създаде несигурност на пазарите, оплакаха се наскоро финансовите министри от Г-7.
От последните хранителни кризи през 2007-2008 г. 2011-2012 г. "правителствата така и не успяха да овладеят прекомерните спекулации и да осигурят прозрачност на хранителните запаси и на стоковите пазари", казва Дженифър Клап от Университета на Уотърлу в Канада. Проблемът изисква незабавни действия, ако светът иска да избегне нови кризи през следващите години под натиска на промените на климата, конфликтите и други заплахи, допълва тя./dir.bg
