Върховният административен съд (ВАС) удари силно рамо на държавата и спаси хазната от изтичане на милиарди левове от нищожни ревизионни актове.
На 13 декември съдът най-сетне се произнесе с дългоочаквано тълкувателно решение, което слага край на опасността хиляди ревизионни актове да бъдат обявени за нищожни. Това показва справка на Mediapool в решенията на институцията.
През лятото тази година стана ясно, че в края на 2012 г. е допуснат на пръв поглед дребен законодателен пропуск, който впоследствие се е превърнал в сериозен "гаф". Става въпрос за различни тълкувания по въпроса лица на какви длъжности в НАП могат да подписват ревизионни актове и дали ако това са директори на дирекции и началници на отдели, актът е нищожен.
През последната година гафът бива забелязан от "внимателни" адвокатски кантори и в резултат се завеждат десетки дела срещу Националната агенция за приходите (НАП) с искане за отмяна на ревизионни актове.
Заради противоречивата практика на съдилищата председателят на ВАС възлага изготвянето на тълкувателно решение, за което е отправено искане и от главния прокурор.
Проблемът произтича от редакцията на чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в сила от 1 януари 2013 г., според която "ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията". Според друг член от ДОПК (чл. 118, ал. 2) обаче "ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП", а именно служители на по-ниски нива в НАП като инспектор по приходите, главен инспектор по приходите, старши инспектор, експерт по приходите и др. Това изключва от кръга на данъчните, които имат право да подписват ревизионни актове, директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори, които масово са парафирали подобни документи. Именно фактът, че актът не е подписан от надлежния орган, е основанието на адвокатите за завеждането на делата.
През октомври и ноември казусът създаде сериозно притеснение в НАП заради проблема, който можеше да създаде. Неформално се твърдеше, че дори временно не се подписват ревизионни актове, докато се изчака решението на ВАС.
Депутати сигнализираха, че има опасност заради разминаването в законите да започне масов процес по оспорване на ревизионни актове, издадени след 1 януари 2013 г. По данни от отчетите на НАП за периода 2013 – 2015 г. институцията годишно издава между 10 000 и 13 000 ревизионни акта. Общата им стойност е около 1.7-1.8 млрд. лв. на година.
Решението на ВАС от 13 декември обаче предотврати драмата, още преди да е възникнала.
"Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен", отсече съдът. Осем съдии са подписали решението с особено мнение.
От мотивите става ясно, че единствено Висшият адвокатски съвет е защитил позицията, че "ако един от издателите на ревизионен акт не е компетентен по степен, то следва да се приеме, че като издаден от материално некомпетентен орган ревизионният акт е нищожен". На обратното становище, тоест в защита на фиска, са се произнесли Върховната административна прокуратура, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието и НАП.
Междувременно, през есента депутатите приеха поправки в ДОПК, с които отстраниха противоречието.
