Българските фирми и през 2016 г. са били измъчвани от високи нива на корупция, престъпност, тежка бюрокрация и регулации, увеличили ли са значително просрочените плащания както от частни партньори, така и от държавни предприятия и общини. В същото време бизнесът отчита леко подобряване на състоянието си спрямо предходната година и демонстрира лек оптимизъм за следващата. Повечето фирми обаче очаквай застой или влошаване на състоянието си, сочи годишното изследване на Българската стопанска камара сред членовете й, представено пред журналисти в понеделник.
Почти половината от участниците в тазгодишната анкета отчитат отрицателни тенденции в бизнес средата, а едва една десета от тях виждат подобрение в бизнес климата през двете последователни години. Всеки трети предприемач обаче оценява състоянието си през 2016 г. като по-добро.
В същото време нарастват задълженията на бизнеса към бюджета, както и към финансови институции и сериозно са нараснали просрочените несъбрани вземания от контрагенти, държавна и обществена администрация и държавни предприятия. През 2016 година те са 37 на сто, докато година по-рано са били 17 процента. Положително обаче е намаляването на забавените над година плащания (от 50% през 2015 г. на 28% сега.), което е за сметка на ръст при просрочията от 1 до 3 месеца и 12 месеца.
Депутатите изпревариха съдиите по неодобрение от бизнеса
Запазва се изключително ниската степен на доверие към съдебната власт, но за пръв път шампион по неодобрение сред бизнеса е парламентът- Народното събрание събира негативната оценка на 75 на сто от икономическите среди.
Най-сериозните оплаквания са от регулаторните тежести – 55 на сто, от корупцията – 46 процента, и от сивата икономика – 45%, като все повече бизнесмени твърдят, че няма промени в това отношение.
Камарата изказва и своите притеснения от достъпа до правосъдие, тъй като едва 9% от анкетираните посочват известно подобрение в работата на съда, над 60% смятат, че промяна липсва, а според 12% дори има влошаване.
Членовете на БСК отчитат слабо подобрявате на достъпа до кредитиране (26% през тази година спрямо 20 на сто предишната), но повечето предприемачи не виждат промяна.
От провежданите от правителството политики от камарата най-много се одобряват (71.5%) предложенията за премахване на минималните осигурителни доходи и за прекратяване на практиката за сливане на почивните дни по време на национални и официални празници. С висока подкрепа (66%) се ползва и идеята минималната работна заплата да се определя на база ясна методика, основана на обективни критерии.
На противоположния полюс, със силно негативни оценки (средно 86%) са идеите за въвеждане на изключителни правомощия на адвокатите чрез проекта за промени в Закона за адвокатурата.
Намаляло производство
През отиващата си година нарастват фирмите, отчели намаление на обемите на производство и продажби/обороти, и сравнително се запазва делът на деклариралите увеличение на тези показатели.
Всеки трети анкетиран е декларирал, че през годината е намалил броя на работниците си. Това, обаче, е за сметка на работните заплати, тъй като над 40% от участниците в анкетата са посочили, че са увеличили възнагражденията на служителите си.
Запазват се тенденциите на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав.
Най-често срещаните дефицити у работната сила са реалистичната самооценка и очаквания за реализация, езиковите компетенции, желанието за учене през целия живот, дисциплината и мениджърските умения.
Неудовлетвореност от персонала
Практически нито един от анкетираните работодатели не е дал най-високата оценка на своите служители и бизнесът остава неудовлетворен от техните компетенции, умения за комуникация и адаптивност.
Ръст на енергийните цени, цените на суровините, фискалната и регулаторната тежест през 2017 г. очакват над половината от участниците в проучването. Анкетираните са умерени оптимисти по отношение на цената на бизнес кредитите. На този фон изглежда повече като добро желание, отколкото като реална перспектива, прогнозираният сериозен ръст на работните места (42%).
Що се отнася до общото развитие на икономиката, всеки трети анкетиран е по-скоро оптимист, но 25% остават песимисти, а други 31% не очакват промяна. Спрямо миналогодишното изследване е налице известно увеличаване на оптимистичните прогнози за сметка на песимистичните, но делът на неочакващите промяна остава почти същият.
Намеренията на анкетираните за 2017 г. са свързани най-вече с увеличаването на обемите на производство, разработването на нови продукти и търсенето на нови пазари. Всичко това неминуемо се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения.
Над половината от участниците в анкетата не предвиждат да увеличават кредитната си задлъжнялост, а всеки четвърти дори възнамерява да намали обема на кредитите си (вкл. банкови и лизинг).
Интересът към ползване на европейски финансов ресурс по линия на проектното финансиране остава непроменен спрямо предходните години – около една-трета от анкетираните декларират подобни планове, съобщават още от БСК.
