Националната електрическа компания“ (НЕК) е преценила, че няма смисъл да обжалва в швейцарски съд решението на Арбитражния съд в Женева, според което трябва да погаси 620 млн. евро и лихви за забава на плащането към руската "Атомстройекспорт“ (АСЕ) за реакторите за АЕЦ „Белене“, и се е отказала от това свое право. Причината е, че рядко швейцарски съдилища признават обжалвания, а разноските за подобно дело биха натоварили още сметките на НЕК, докато се трупат ежедневните лихви и съществува опасност АСЕ да поиска фалита на НЕК и да продаде оборудването за обезпечаването на вземанията си на цена далеч под себестойността му.
Това става ясно от становище на международната адвокатска компания "Уайт енс Кейс“, която защитаваше НЕК в делото, публикувано на сайта на Министерския съвет късно вечерта в сряда.
Мнението бе поискано от премиера Бойко Борисов същия ден, часове, след като парламентът одобри окончателно закона за държавния заем за НЕК за уреждането на борча. Предоставената информация от „Уайт енд Кейс“ потвърждава загатнатата от министъра на енергетиката Теменужка Петкова опасност руснаците да поискат от български съд принудително изпълнение на решението на арбитража и обявяване в несъстоятелност на НЕК. Българската страна се разбърза с плащането на борча след среща във Варна на българо-руската междуправителствена комисия, на която явно от Москва са използвали този аргумент за ускоряване на плащането.
Опасност да плащаме без нищо насреща
Самата Петкова допълни в четвъртък пред бТВ, че освен това, ако НЕК не плати за произведеното за спряната АЕЦ "Белене“ оборудване, "рискуваме „Атомстройекспорт” да продаде оборудването, защото към момента те са собственици. "Ако те го продадат на цена, която няма да е такава, че да покрие нашата щета, то тогава за НЕК и за всички нас ще остане ангажиментът само да плащаме, без да получим насреща нещо", каза още министърът.
"Анализите показаха, че ако продадем оборудването на трета страна, възможността да го продадем на цена, която ни удовлетворява, е малка. Не искаме да преповтаряме цялата негативна ситуация от 2007 г., когато първото оборудване за "Белене” беше препродадено за жълти стотинки", посочи Петкова.
Становището на "Уайт енд Кейс“ по арбитражното дело между АСЕ и НЕК хвърля светлина върху процеса и става ясно, че руснаците са предявили общо седем иска срещу НЕК. Те са били разделени в две категории - за изпълнена работа или поръчано оборудване; и за пропуснати ползи и работа, изпълнена извън договорния обем. Решението отхвърля почти половината от исковете на АСЕ. Три иска са отхвърлени изцяло, а един е отхвърлен над 85 на сто, пишат от адвокатската кантора до Борисов.
В общи линии АСЕ печелят в иска си за изпълнена работа или за заплащане на произведено оборудване и до голяма степен губят по останалите си искове. Съдът обаче отхвърля и по-голямата част от насрещния иск на НЕК за продадения стар реактор от АЕЦ „Белене“.
Констатациите на съда са, че НЕК не е нарушила своите задължения за добросъвестност или полагане на максимални усилия, не е отговорна за прекратяването на проекта, но не значи, че не трябва да плати за поръчаното оборудване.
Седемте иска на руснаците
Единият от исковете на АСЕ е бил за неплатени фактури за 213 млн. евро, от които НЕК е признала фактурирана работа от руснаците за 134 633 420 евро, но присъдената за АСЕ сума е 212 538 557 евро, заради санкции и лихви.
Вторият иск е за 27 млн. евро за „изпълнени ключови събития“ по проекта и тази сума също е призната и плащането е за 27 177 658 евро плюс допълнителна лихва.
Иск 3 е за работи в процес на изпълнение за общо 365 млн. евро. Присъдени на руснаците са суми за 347 666 179 евро, в които влизат разходи за производство на оборудване, за поддръжката и съхранението му, митнически такси. Отхвърлени са искове за административни разходи за 17.6 млн. евро.
Изцяло не е признат искът за ескалация на цените в размер на 84 млн. евро с мотив, че такава не е била договорена и не мое да се прилага.
Руснаците са претендирали и за 168 млн. евро за извършени от тях дейности над договорения обем, но те също са отхвърлени, тъй като НЕК е доказала, че не се е съгласявала да плаща за тези работи, защото те не са й били изгодни или от полза.
Искът на АСЕ за пропуснати ползи е бил за 263 млн. евро, от които съдът приема за дължими само 32 537 225 евро, плюс допълнителна лихва, считано от 2 май 2015 г.
Напълно се отхвърлен иск за 7.5 млн. евро за разходи за демобилизация и тръжна документация за подизпълнители.
От насрещния иск на НЕК за старото оборудване на площадка „Белене“, който е бил за 121 млн. евро, са признати едва 878 746 евро. Признато е и авансово плащане от НЕК към АСЕ за 76 149 262 евро.
Така е формирана крайната сума от около 620 млн. евро, дължими от НЕК.
Риск от нарастване на съдебната сметка за "Белене"
От "Уайт енс Кейс“ обясняват, че арбитражните решения към Международната търговска камара те се считат за окончателни и задължителни. Те не могат да се обжалват подобно на съдебните решения. Все пак има възможност решението да се протестира пред швейцарски съд, което струва пари и има риск такова дело да бъде загубено от НЕК. Отделно ежедневната лихва за забавяне на плащането продължава да тече и по време на производството по обжалването.
"Основанията за обжалване на арбитражно решение съгласно швейцарското право са много ограничени. Освен това на практика швейцарските съдилища рядко признават обжалвания. Ние прегледахме възможните основания за обжалване на решението в Швейцария и представихме своето мнение на НЕК. Въз основа на това мнение НЕК реши да не обжалва решението и срокът за обжалване изтече“, посочват българските адвокати по делото.
АСЕ вече признала четири грешки
Те и клиентът им обаче са се възползвали от възможността да искат коригиране на решението при допуснати технически, аритметични или печатни грешки, както и да искат тълкуване на решението. Така на 15 юли 2016 г. НЕК е поискала корекция на решението. От страна на АСЕ вече били приели четири от седемте грешки, посочени от НЕК. Всяка от тези приети грешки ще намали сумата, която НЕК дължи на АСЕ, обясняват адвокатите.
В тяхната информация се допълва, че руснаците имат право да започнат производство за принудително изпълнение на вземанията си от НЕК в България или на друго място и ако такава процедура бъде стартирана, тя със сигурност ще бъде уважена от всеки съд.
Такива действия от АСЕ не са предприети, но явно страхът да не се поиска фалитът на НЕК е пришпорил българското правителство да реши да отпусне държавен заем от фискалния резерв на бюджета за уреждането на борча.
Причината е, че от НЕК, която в момента е единственият обществен доставчик на електроенергия у нас, на практика се крепи електроенергийната система на страната и Бойко Борисов, който веднъж вече подаде оставка като премиер заради протести, свързани с тока, не би искал да рискува отново енергийни проблеми./Mediapool
