Извеждането от експлоатация на първите 4 блока на АЕЦ "Козлодуй" на този етап е финансово осигурено, твърдят българските власти. Финансовият недостиг възлиза на едва 28 млн. евро. Това става ясно от поредния одитен доклад на Европейската сметна палата по темата, публикуван във вторник. Сметките обаче не включват най-сериозният разход – окончателното погребване на отработеното ядрено гориво.
Извеждането от експлоатацията на блоковете от 1-ви до 4-ти ще струва 1.107 млрд. евро за периода след 1999 г., по изчисления към края на 2015 г., става ясно от одита. От тази сума националното съфинансиране е в размер на 348 млн. евро, европейските средства – 731 млн. евро, а недостигът е 28 млн. евро.
От доклада обаче става ясно, че сумата 28 млн. евро не е безспорна. Това са данните на българските власти, които са намалили недостига съществено – от 230 млн. евро през септември 2014 г. до 28 млн. евро в края на 2015 г. поради включването на разходите за подготвителните дейности по извеждането от експлоатация, които следва да се поемат от АЕЦ "Козлодуй" и не са взети предвид при предходните изчисления. Данните на Европейската комисия от края на 2015 г. обаче показват недостиг в размер на 150 млн. евро, посочва палатата.
Спирането на четирите блока беше условие за присъединяването на България към ЕС. Първите два от тях бяха спрени през 2002 г., а трети и четвърти блок – в края на 2006 г.
За сравнение извеждането от експлоатация на АЕЦ "Бохунице" в Словакия ще струва 1.239 млрд. евро, а на АЕЦ "Игналина" в Литва – 3.376 млрд. евро. Литва има и най-сериозен финансов недостиг – 1.6 млрд. евро.
Ако обаче в сметките се прибавят разходите за складирането на ядреното гориво, разходите както на България, така и на Словакия и Литва ще скочат близо два пъти, а съответният финансов ресурс не е осигурен, посочват одиторите. Специално за България сметката ще набъбне до 2.697 млрд. евро.
Това означава, че липсващите средства за ядреното гориво, са около 1.5 млрд. евро.
Сериозен проблем на България е закъснението с изграждането на национално хранилище за дълготрайно съхранение на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. По план то е трябвало да бъде готово до края на 2015 г.
"Процесът обаче изостава с 6 години, главно поради отхвърлянето на оценката за въздействието върху околната среда, която е трябвало да започне отначало и все още се извършва. Крайният срок за завършването на това съоръжение вече е 2021 г.", пише Европейската сметна палата.
По отношение на високоактивните отпадъци България предпочита да се справи с тях чрез участие в регионални или международни решения за окончателно погребване, но решение за това ще се вземе окончателно до 2030 г., се посочва в одита.
На територията на целия ЕС е в процес на изграждане само едно дълбоко геоложко хранилище – във Финландия. Окончателното погребване на ядрените отпадъци там по план ще може да започне едва в началото на 20-те години на XXI век.
В края на 2015 г. в ЕС има 129 действащи ядрени реактора и още 91, които са спрени, от които 3 са напълно изведени от експлоатация. Прогнозите сочат, че до 2025 г. повече от 50 от 129-те действащи реактора ще бъдат спрени, се посочва в доклада.
България трябва да се бори за допълнителни средства от бюджета на ЕС. Трябва да се отчита това, през което минава страната, правейки ядрената си енергетика емблема на безопасност. Това заяви вицепремиерът Меглена Кунева пред български журналисти в Брюксел по повод днешния доклад на Европейската сметна палата.
Кунева отбеляза, че разговорите по бюджета на ЕС след 2020 г. тепърва започват. Трябва да използваме всички аргументи, за да може общо България да получи повече средства, посочи тя. Безопасността бе причината да се стигне до тези разговори. Ние сме най-заинтересовани от въпроса за сигурността, уточни вицепремиерът.
По нейните думи ЕК дава възможност за смекчаване на икономическите последици от затварянето на реакторите с осигуряването на около 1,4 млрд. евро. Няма начин в цената на ядрената енергия да не се включва съхраняването на използваното ядреното гориво, поясни Кунева. /Mediapool
