Темата за растителната защита е начело в списъка със задачи на Европейската комисия за 2022 г., която се концентрира основно върху целите на Зеления пакт. По време на френското председателство на Съвета на ЕС много важни решения в селскостопанския сектор ще трябва да бъдат решени още през първата половина на 2022 г.
На ниво ЕС реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) е сключена сделка. Вече всичко е насочено към държавите-членки, които трябваше да внесат своите национални стратегически планове за ОСП на Европейската комисия до 1 януари. Само 18 държави членки успяха да направят това навреме, като България не е сред тях.
Задачата на Европейската комисия ще бъде да оцени и одобри националните стратегически планове през първата половина на 2022 г. Основните въпроси са: Доколко съпоставими са производствените стандарти за земеделските производители в икономическото пространство на ЕС и каква роля играят целите на Зеления пакт?
Целите на Зелената сделка не са задължителни за държавите-членки, които прилагат селскостопанската реформа, което създава загриженост в част от евродепутатите относно изпълнението на Зелената сделка. Някои от тях очакват Европейската комисия да окаже значително по-голям натиск върху страните членки. Председателят на комисията по земеделие в Европейския парламент Норберт Линс (CDU) настоява за точното тълкуване на реформата: „При одобряване на стратегическите планове Европейската комисия трябва да гарантира, че страните членки спазват изискванията на реформата“, казва той.
Представителите на селското стопанство и околната среда с нетърпение очакват предложенията на ЕС за реформиране на регламента относно „устойчивата употреба на пестициди“. С този регламент Европейската комисия иска да проправи пътя за една от амбициозните цели на Зелената сделка: намаляване наполовина на употребата на пестициди до 2030 г. В същото време в момента ЕС обсъжда дали европейските фермери трябва да разкриват допълнителни данни за употребата на продукти за растителна защита.
Новото одобрение на хербицида глифозат също ще държи ЕС в напрежение през цялата 2022 г. Предстои органите за одобрение на ЕС да разгледат заявлението за ново одобрение на глифозата. Дискусията относно рисковете за здравето и околната среда на активното вещество не спира. Съвсем наскоро органите за оценка на държавите-членки Франция, Унгария, Холандия и Швеция пледираха да не променят рисковата класификация на глифозата . Според доклада на т. нар. групата за оценка на глифозата на ЕС, повторното разрешение би било възможно.
Също толкова разгорещено, колкото и въпросът за одобрението на глифозата, политиците от ЕС обсъждат нови методи за размножаване с генната ножица CRISPR CAS. И тази дискусия няма да изчезне и през 2022 г. Напротив – до 2023 г. Европейската комисия иска да представи конкретна правна основа за растенията, базирана на новите методи за отглеждане. Това се предшества от публичен обмен на мнения, в който могат да участват всички граждани на ЕС.
През декември 2021 г. Европейската комисия представи своята „Инициатива за устойчиви въглеродни цикли“ . Това е част от пакета за защита на климата „Fit for 55“ . Една от целите на комисията е да разработи сертифициране за улавяне на въглерод и по този начин да отвори бизнес ниша за фермерите. До края на годината Комисията иска да представи правна рамка на ЕС за въглеродните сертификати, основана на твърди и прозрачни правила за отчитане на въглеродните емисии./agrozona.bg
