„За да направи селското стопанство годно за 2030 г., новата Обща селскостопанска политика трябва да бъде по-справедлива, по-екологична и по-ефективна. Като бивш съдия имам известни резерви относно това как определяме и измерваме „справедливостта“. По принцип справедливостта не може да се калибрира според скала. Казано по-просто, или нещо е справедливо, или не е. Една селскостопанска политика трябва да бъде справедлива“, заяви Януш Войчеховски, европейски комисар по земеделие по време на конференцията за представянето на перспективите в селското стопанство до 2031 г.
Докладът предоставя прогнози за различните селскостопански пазари на ЕС през следващото десетилетие, включително зърнените култури, пазари за месо и млечни продукти и специализираните култури като вино, плодове и зеленчуци и зехтин.
„Първо, справедливата селскостопанска политика е „политика на равни възможности“: никой не трябва да бъде изоставен, особено малките и средните семейни ферми. Второ, справедливата селскостопанска политика трябва да бъде прозрачна политика. При оценката и изпълнението на стратегическите планове ще обърнем специално внимание на прозрачността на критериите за разпределяне на средства. Трето, справедлива ОСП означава справедливи изисквания към държавите-членки. Въпреки че имаме общи цели на ОСП на ЕС, съответните отправни точки на държавите-членки се различават, особено по отношение на екологичните и климатичните цели. Има много съществени различия по отношение на нивото на емисиите на парникови газове, използването на пестициди, химически торове и антибиотици, както и развитието на биологичното земеделие. Комисията ще вземе предвид тези различия по справедлив начин при оценката на техните стратегически планове от държавите – членки“, допълни Войчеховски.
„Освен че е справедлива, Общата селскостопанска политика трябва да бъде и по-екологична. Селското стопанство е важен компонент на околната среда, върху който оказва силно влияние. По същия начин той оказва влияние върху изменението на климата и е първият, който ще бъде засегнат от изменението на климата и природните бедствия, които носи. Следователно нашата селскостопанска политика не може да бъде отделена от нашите политики за околната среда и климата. Общата селскостопанска политика трябва да бъде по-ефективна. Това означава политика, основана на представяне и фокусирана върху резултатите“, заяви още еврокомисарят.
„387 милиарда евро, които изразходваме за ОСП при настоящата финансова перспектива, трябва да дадат осезаеми резултати за земеделските производители и за обществото като цяло. Нуждаем се от икономически резултати под формата на приличен доход за фермерите. Нуждаем се от екологични резултати под формата на по-големи ползи за нашия климат, природни ресурси и биоразнообразие. И имаме нужда от резултати за обществото, под формата на принос към устойчивото развитие на селските райони. По тези критерии ще оценяваме стратегическите планове през следващите месеци и изпълнението им през следващите години“, заяви Войчеховски.
„Новата Обща селскостопанска политика поставя пакет от възможности на масата за нашите фермери. В своите стратегически планове държавите-членки ще решат кои от тези възможности да предложат на своите земеделски производители. Тези планове ще предоставят първата цялостна картина в реформата на ОСП. Трябва да насочим вниманието си към тях. Комисията ще ги оценява предимно по отношение на изпълнението на общите цели на ОСП“, допълни още той.
Въпреки това, много ключови решения ще бъдат оставени на суверенната преценка на държавите-членки. Държавите-членки ще решат кои земеделски производители ще имат право на плащания и как да преразпределят поне 10% от плащанията към малки и средни стопанства. Те ще решат още кои еко-схеми да изберат и кои програми и интервенции ще бъдат предложени по втория стълб“, коментира еврокомисарят.
„Докато стратегическите планове не бъдат окончателно одобрени, винаги има поле за подобрение. Формата и успехът на тези планове остават в нашите ръце. Целта е една по-справедлива, по-екологична и по-ефективна политика за нашите земеделски производители и нашите граждани“, заключи той.
Търсенето на селскостопански продукти след Covid-19 започва да се възстановява след облекчаването на мерките и кампаниите за ваксинация, които напредват в целия ЕС. Все още обаче съществува риск от бъдещи вълни на заразяване. Освен това на глобално ниво инфлацията се повишава поради мерките за финансова подкрепа след пандемията и нарастването на цените на енергията и цената на суровините.
В допълнение, тъй като страните от ЕС тепърва ще представят своите стратегически планове за новата ОСП, остава възможността настоящата ОСП, която влезе изцяло в сила през 2015 г., да продължи да се прилага дори след договорения преходен период ( след 2022 г.).
Докладът също така предоставя прогнози за доходите и труда в селското стопанство. Очаква се доходът на земеделските стопанства да се увеличи леко през следващия период. Предвижда се стойността на селскостопанската продукция в ЕС да нараства с 0,7% годишно през периода 2021-31 г. Очаква се увеличението на междинните разходи да се забави от 1,8% годишно през 2011-21 г. до 0,7% през 2021-31 г., въпреки че разходите за енергия и торове се прогнозира да продължат да се увеличават активно с 2,7% годишно. Освен това се предвижда нетната добавена стойност на стопанствата да нараства с 1% годишно през прогнозния период.
По отношение на работната ръка в селското стопанство се предвижда тя да намалява с 1,3% годишно през прогнозния период, като се забавя в сравнение с периода 2011-2021 г., през който намалението беше 1,9%. Този спад се дължи главно на повишената механизация. През новото десетилетие все повече ще се изисква нов набор от умения, за да се произвежда повече с по-малко работници и да се постига по-малко въздействие върху околната среда.
Повишаването на здравната осведоменост ще бъде от полза за повишаване консумацията на плодове и зеленчуци, докато промяната в начина на живот и предпочитанията ще повлияе на лозаро-винарския сектор. Изменението на климата ще остане предизвикателство за зехтина, но използването на устойчиви сортове трябва да гарантира стабилното производство.
По отношение на виното се очаква производството в ЕС да намалява с 0,3% годишно, което ще доведе до производство на 148 милиона хектолитра през 2031 г. Това количество ще се дължи на спад на добивите, само частично компенсиран от използването на нови сортове, по-приспособени към изменението на климата.
Предвижда се потреблението в ЕС да достигне 22 литра на глава от населението през 2031 г., като демонстрира спад от 0,4 литра в сравнение с 2020 г. Това обаче отразява забавянето на скорошната тенденция на спад, с -0,2% годишно през 2020-31 г. в сравнение с -1,1% в 2010-20.
Виненият сектор се адаптира към променящия се начин на живот, предизвикан от пандемията Covid-19. Стремежът за постигане устойчивост се увеличава с нарастващото търсене на органични и натурални вина, но също така води до ново поведение сред потребителите като консумация на повече вино у дома.
В България все повече производители се насочват към традиционните български сортове, към които през последните години се регистрира сериозен интерес. Залага се и на устойчиви сортове, които са доказали качествата си още преди десетилетия, казват от Института по лозарство и винарство в Плевен.
В кризисната 2020 година у нас в промишлените предприятия са преработени 129 760 тона грозде, което е с 6,6% по-малко от преработеното през 2019 г. и с 30% по-малко от преработеното през 2015 година. Миналата година са произведени 756 225 хектолитра вино, което е със 12% по-малко от количеството, произведено през 2019 г. и в продължение негативната тенденция през последните години, пък съобщават от земеделското министерство.
До 2031 г. производството на пресни домати трябва да намалее с 0,4% годишно и да достигне 6,3 милиона тона през 2031 г. Този спад ще се дължи главно на драстичното намаление на зимното производство в Испания и преминаването към по-малки по размер домати, които имат по-нисък обем, но по-висока добавена стойност. Производството на домати за преработка трябва да остане стабилно, на около 10,4 милиона тона. Потреблението на пресни домати на глава от населението в ЕС се очаква да остане стабилно като достигне 15 кг през 2031 г. По същия начин потреблението на домати за преработка също ще запаси стабилност при нива от 18 кг на глава от населението през 2031 г.
У нас прогнозите сочат, че производството на домати все повече се свива, макар и с бавни темпове. На този фон червеният зеленчук е един от най-внасяният в страната, сочи статистиката.
Прогнозите показват, че производството на пресни праскови и нектарини в ЕС ще намалее с 0,4% годишно, достигайки 2,9 милиона тона през 2031 г. Това ще се дължи на намаляването на специализираните площи. Прасковите губят дял от общата кошница с плодове, което води до по-ниска консумация, прогнозирана на 6,4 кг на глава от населението.
Очаква се общото използваемо производство на ябълки в ЕС да остане стабилно до 2031 г. на 11,1 милиона тона. Това ще бъде резултат от намаляването на обработваемите площи, компенсирано с увеличаване на добивите, благодарение на използването на нови сортове и подобрено агроуправление.
Потреблението в ЕС се прогнозира на 7,6 милиона тона свежи ябълки и 3,6 милиона тона за преработка през 2031 г. На глава от населението се очаква потреблението на пресни ябълки да нарасне до 15 кг (с 0,6% годишно).
През тази година обаче производителите на ябълки в България бяха сред най-засегнатите от кризата сектори, тъй като голяма част от овощарите оставиха реколтата необрана заради ниските изкупни цени на продукцията. Плодовете останаха по дърветата, а цената падна до 0.15 лв/кг.
Предвижда се общата използвана земеделска площ леко да намалее през прогнозния период до 160,5 милиона хектара през 2031 г. Този спад ще се дължи на по-ниските добиви, в съчетание с липсата работна ръка от новите поколения в отдалечените селски райони.
Предвижда се горските площи да продължат да се увеличават и да надхвърлят земеделските площи през 2031 г., достигайки 161,4 милиона хектара, благодарение на ролята, която играят в предизвикателството за изменението на климата.
По-голямата част от намалението на земеделската земя ще дойде от посевни площи и по-специално зърнени култури. За разлика от тях се очаква преминаването от конвенционално към биологично земеделие да остане силно в периода 2021-31 г. Дори без допълнителна подкрепа от бъдещата Обща селскостопанска политика, която все още не е приложена, биологичната земя може да достигне 15% от общата земеделска земя в ЕС през 2031 г./agrozona.bg
