Българският рудодобив е под заплахата на ресурсния национализъм и международния популизъм, са изводите на икомистите от Съвета по икономически и публични политики /СИПП/. Днес те представиха аналитичния си доклад по темата, който има за цел да очертае накъде ще тръгне българската икономика в светлината на Зелената сделка, която по думите им вече е тук и може да има много сериозна цена за развитието ни от една страна и, от друга, да предостави много възможности и потенциал, в зависимост от това как ние се позиционираме като икономика, предаде БТА.
Докладът изследва развитието на суровинния сектор като най-реалистичния шанс за разумно и икономически ефективно внедряване на Зеления пакт в България, посочи икономическият и политически анализатор в СИИП Кузман Илиев. Според анализаторите шансът на страната ни да посрещне Зелената сделка е именно суровинният сектор.
"Ако има предизвикателство пред нас - то е къде сме ние във веригата на производство на добавена стойност, но ние никак не сме напред в нея, коментира Кузман Илиев.
"Ние не произвеждаме микрочипове, ядрени реактори. Имаме едно сравнително конкурентно предимство и това е относително добрите залежи на метали - мед, злато, литий, нужни за реализирането на цялата зелена сделка", посочи икономистът.
Минерално-суровинната индустрия е отрасъл със стратегическо значение за икономиката на България, сочи докладът на СИИП. Тя е в основата на всички други индустрии и е важен фактор за икономическата стабилност и енергийна независимост на страната.
"България има водеща позиция в европейския добив, нареждайки се на първите места по добив на мед, добив на злато и по добив на лигнитни въглища. Именно в този отрасъл страната ни най-много се доближава като производителност на труда до средната на ЕС и значително надвишава средната производителност за останалите браншове. България е една от държавите в Европейския съюз, която заедно с Германия, Австрия, Полша, Чехия, Румъния,Швеция и други има дългогодишни традиции и опит в развитието на минерално-суровинната индустрия", сочи докладът.
В същото време обаче българският рудодобив е под нарастваща заплаха от ресурсен национализъм и международен популизъм, навлизащ в европейската законодателна рамка, подчертаха икономистите.
"Ресурсният национализъм се изразява основно в популистко вдигане на данъчното облагане върху суровинния сектор, постоянно утежняване на администрирането на инвестиционния процес като това в България е достигнало до абсурда, "при който дори Европейската Комисия нито знае колко институции са отговорни за издаването на разрешения за добив на полезни изкопаеми в България, нито е способна да изчисли колко десетки години реално отнема процеса над законоустановените норми, които при това се нарушават винаги", коментираха от СИИП. Нещо повече, според тях, страната ни се е превърнала в международен лош пример за регулиране и администриране на процеса.
За сравнение Михаил Кръстев даде пример със съседна Сърбия, където към момента се разработват проекти за най-голямото бор-литиево находище в Европа. Минно-добивният британскоавстралийският гигант Rio Tinto е одобрил инвестиция в размер на 2 млрд. евро, което ще допринесе директно с 1 процент и косвено с 4 процента за брутния вътрешен продукт на Сърбия. Румъния също инвестира в находища с мед и злато, свързани със Зелената икономика, посочиха икономистите. Положението в България е такова, че колкото повече се утежнява законодателната рамка за тези находища, толкова повече ще изоставаме, а има и реална опасност от "изтичане на мозъци" от страната ни в посока съседните страни, коментират икономистите.
Що се отнася до международния популизъм в Европа, той се състои в задълбочаване на погрешното мнение, че използваните потребителски и капиталови стоки могат да бъдат рециклирани и използваните в тях метали да бъдат извлечени със 100 процента ефективност като реално новите индустрии не увеличат базовото потребление на метали. Всяко от двете допускания е грешно,отчитат икономистите. Като се има предвид, че над една трета от територията на България попада в мрежата НАТУРА 2000, това би довело до колапс на суровинния сектор у нас. В следващите 1-2 години се очаква да стартира и конкретна законодателна инициатива в ЕК, хипотетично заплашваща съществуването на българския рудодобив и съответно потенциала на България да се интегрира стратегически в Зеления пакт, предупреждават от СИИП.
Добивната промишленост у нас трябва да се разработва с презумпцията, че тя е една много добра промишленост с изключителни специалисти и осигуряваща 10 процента дял от БВП, а ресурсният национализъм трябва да бъде париран по доста линии, включително и от правителството, посочи Преслав Райков. Препоръките на икономистите от СИИП са новото правителство да работи конструктувно, пробизнес, с нужния аналитичен инструментариум за по-ефективна администрация. Трябва да се подходи чисто експертно, а политиката да направи крачка назад.
Сред основните препоръки на анализаторите от СИИП е опростяване и концентриране на административните процеси по проучване и разработване на подземни богатства у нас и приравняването им към конкурентни държави с успешно развит суровинен сектор, на второ място - открита аргументация за запазване на ad valorem модела на концесионните такси и задържане на нивата на таксите под критичните 6 процента, над които инвестиционната дейност в страни с аналогични залежи се забавя критично или дори спира.
При политическа воля анализаторите препоръчват промяна на модела на облагане. Да се проведе ефективна разяснителна кампания, че при влизане на държавата в дяловия капитал или надбавка на корпоративния данък за суровинната индустрия, това ще означава публичният сектор да носи директен оперативен риск в конкретните проекти.
На трето място от СИИП предлагат проактивна политическа дейност на изпълнителната и законодателната власт, както и на българския частен сектор, за промени в Европейската стратегия за суровините, които да не ограничават българската минна индустрия, а да я стимулират като ключова за процеса на декарбонизация на европейската икономика./dir.bg
