Основна характеристика на новата политика е въвеждането на стратегически планове на равнище държави членки, които дават възможност на националните правителства да адаптират разпоредбите на ОСП спрямо нуждите на своите земеделски общности в сътрудничество с местните органи и съответните заинтересовани страни. Тази политика е и най-амбициозната досега по отношение на околната среда, като една четвърт от директните плащания са запазени за практиките на екологосъобразното земеделие. Освен това тя е първата ОСП, която включва социално измерение, насочено към гарантиране на подходящи условия на заетост за селскостопанските работници.
Държавите членки трябва да представят своите проекти за стратегически планове до 1 януари 2022 г., след което Европейската комисия (ЕК) ще започне процеса на оценяването им и предоставяне на обратна информация.
Процесът на реформиране на ОСП започна през 2018 г., когато ЕК публикува първоначалното си предложение. През октомври 2020 г. Съветът и Европейският парламент (ЕП) приеха своите преговорни позиции, като поставиха началото на деветмесечни преговори, които доведоха до политическо споразумение, постигнато през юни 2021 г.
ЕП даде „зелена светлина“ на ОСП 2023-2027 по време на пленарната сесия, проведена на 23 ноември 2021 г. в Страсбург, а Съветът на ЕС официално прие ОСП 2023—2027 на състоялото се на 02 декември 2021 г. последно заседание.
Поради забавяне в договарянето на реформата на новата ОСП, в края на 2020 г. беше приет „Преходният регламент“ за ОСП, който има за цел да осигури непрекъснатост на правната и финансовата подкрепа по линия на ОСП за земеделските стопани и другите бенефициери преди влизането в сила на новите реформирани правила през 2023 г. Регламентът гарантира, че в плащанията няма да има прекъсване, като същевременно предоставя на държавите членки време да изготвят своите национални стратегически планове по ОСП.
Източник: https://eur-lex.europa.eu; https://ruralnet.bg/agrozona.bg
