В края на май месец бяха приети промените в Закона за публичните финанси, с които се въведоха нови правила за откриване на процедура по финансово оздравяване на общини и се отвори възможност за предоставяне на безлихвени заеми от централния бюджет. Веднага след приемането на новите текстове коментирахме някои от недъзите на този механизъм, който, макар и по идея да има дисциплиниращ характер, може да доведе както до финансови, така и до политически проблеми, без всъщност да реши големите структурни предизвикателства пред общинските бюджети.
Няколко месеца след приемането на този механизъм вече знаем първата група общини, чиито финансови показатели са влошени и съответно е необходимо откриване на процедура по финансово оздравяване. Спрямо данните към средата на 2016 г. това са общо 36 общини в страната, сред които са и областните центрове Видин, Кърджали, Ловеч, Перник, Сливен и Смолян. Към момента се знае, че всички са изготвили проекти на своите планове за финансово оздравяване и се очаква (или вече се дискутира получено) становище на финансовото министерство. Без да се дават много детайли, публичните изяви на финансовия министър показаха недоволство от голяма част от получените оздравителни планове, което ни навежда на мисълта, че ще се изискват повече мерки. Това, което липсва като публична информация към момента, обаче е и размерът на поисканите безлихвени заеми, тоест сумата, която българският данъкоплатец ще задели, за да спасява закъсали общини. Правим уговорката, че законът позволява този заем да не се връща (по предложение на финансовия министър и с акт на Министерски съвет) и на практика да се превърне в безвъзмездна помощ за оздравяване.
Проверка на ИПИ в публикуваните проекто планове на част от местните власти потвърждава донякъде становището на финансовото министерство за недостатъчно добре обосновани планове, както и нашите опасения, че повечето общини изискват от държавата доста сериозни суми.
Какво пише в плановете?
От оскъдния брой оздравителни планове, публикувани онлайн, прегледахме тези на 8 общини - това са Перник, Ловеч, Неделино, Доспат, Рудозем, Кърджали, Видин и Сливен. Видно е, че закъсалите общините възнамеряват да използват исканите средства най-вече за погасяване на стари задължения. Самите планове дават представа за състоянието и задлъжнялостта на общините, но в общия случай не представят ясна стратегия за оздравяването им във фиксирания тригодишен период.
За да могат да подобрят финансовото си състояние в идните три години, общините предприемат сходни мерки за действие. От страна на приходите, почти всяка община е обещала, че ще се работи усилено по подобряването на събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства. Предприето е и повишаването на редица такси - за ползване на тротоари, пазари и тържища, технически услуги. Както и въвеждането на нови – за синя зона за паркиране, за използване на спортни зали съоръжения на общините, хижи, басейни и т.н.
Освен увеличението на такси и данъци, някои от общините прибягват до по-нестандартни мерки за повишаване на приходите и ограничаване на разходите, като например откриване и популяризиране на дарителски сметки за събиране на помощни средства за общината, намаляване разходите за улично осветление или свеждане на ремонтите до абсолютен минимум. По отношение на разходите повечето общини предприемат оптимизация на бюджетите на местната администрация, като ще се спестява и от бюджетите за културни дейности и от финансирането на спортните клубове.
Статията е публукувана на ИПИ.bg
